Эрик Ластбадер - Черният кинжал

Хана млъкна, но силата на духа й легна като черна сянка върху съзнанието на Южи. Какви метаморфози преживява, запита се той. Страшно много му се искаше да я попита открито — коя е, в какво се превръща, как влияе психическото й присъствие върху Оракула? Беше готов да го стори (проклинайки се за неделикатния начин на проникване в интимния й свят), беше готов да преодолее страха си (колкото от отговора, толкова и от мълчанието й), когато тя го погледна с блестящите си очи и тихо промълви:

— Смърт.

Той неволно потръпна, доловил дълбоката промяна в гласа й. Знаеше на какво се дължи това — Хана беше получила своите „приливни вълни“… Отказваше да ги нарича видения, тъй като в тях нямало нищо визуално, били изградени изцяло на принципа на вибрациите… Техен лъчител бил не външен източник, а нещо скрито дълбоко в нея. Някакво пространство, създадено от мозъчната треска, или поне населявано от нея… У мен има една бездънна дупка , призна му преди години тя. Нейните дълбини раждат образи, които не мога да нарека видения, просто защото не виждам нищо. Усещам присъствието им и зная какво представляват, така, както човек усеща, че по време на сън е овладял някакъв древен език…

— Хана! — вдигна глава той. — Кажи ми какво виждаш!

Блестящите й очи бяха замъглени, Южи беше сигурен, че не долавят нито една от чертите на лицето му.

— Виждам теб и Наохару Нишитцу, вкопчени в смъртен бой — промълви тя. — А над главите ви размахва криле огромна черна птица…

— Вероятно това е Смъртта с главно „С“? — направи опит да се разсмее той, но звуците заседнаха в гърлото му. — Всичко това ми звучи като филм на Берман…

— Не! — извика Хана и стисна ръката му. — Това не е Смъртта! — очите й отново се избистриха и се заковаха върху лицето му. — Виждам друг човек, нов и напълно непознат… Той ще ви убие и двамата!

Потънал в тишината на огромния апартамент на Моравия, Улф мислеше за тайната стаичка зад гардероба и странното й съдържание. След инцидента с Ричардс Кавалера в „Ла Ментира“ пресиленото оживление на купона му се стори съвсем непоносимо. Успя да открие Аманда сред гостите, извини се и каза, че си тръгва. Стийви предложи да я откара и Аманда, забелязала много добре изражението на лицето му, мълчаливо прие. Миг преди сестра й да я дръпне в центъра на оживената тълпа, тя пристъпи напред и го целуна по устата.

Отпуснал се върху сърпообразния диван на Моравия, Улф си спомни думите на Маун: Лари беше извратен… Сериозно извратен… В главата му се блъскаха фактите от последната седмица, примесени кой знае защо със заглавието на филма върху лазерния диск… Преди няколко дни Шика е била в компанията на Моравия миналата есен Шика е била в компанията на Сума… Вчера Моравия беше убит, същата участ сполетя и един от хората му… Все още не може да улови излъчването на Сума, нито пък на Шика… Все още няма представа за убиеца на Моравия… Дали Шика е член на организацията „Черният кинжал“? Дали не е един от платените убийци на тази организация?

Нямаше отговор на тези въпроси, но беше убеден, че ключът на загадката се крие именно в японката. Пред очите му се появи съвършената й, гърчеща се в екстаз фигура, ароматът на тялото и нахлу в ноздрите му, слабините му неволно потръпнаха… После го връхлетя прозрението. Миризмата в апартамента на Шика беше тази, която беше доловил в тайната килия на Моравия. Значи Шика е била тук. Миризмите не траят дълго дори в малки стаички без прозорци, а това означава, че Шика е била в апартамента на Моравия броени часове преди появата на Улф. Защо? И — което е далеч по-важно — как се е добрала до този дом? От момента, в който полицията получава сигнала за убийството на Моравия, пред вратата на апартамента е имало униформен пазач.

Към три часа сутринта лепкавите полустопени снежинки се превърнаха в твърди ледени топчета, тротоарите станаха опасно хлъзгави. Улф чувстваше, че от работа му беше дошло до гуша, единственото му желание беше да гледа лицето на Аманда, да се притиска до нежното й тяло, да усеща как нейната топлина прониква чак до мозъка на костите му.

Напусна апартамента на Моравия, скочи в колата без отличителни знаци и потегли към Морнингсайд Хайтс. Тук бездомниците бяха предимно от Африка и Карибските острови, паркът беше осеян с картонените им колиби, а по алеите се виждаха кървавите екскременти на примитивните им ритуали. Аманда пренебрегваше опасностите и отвращението поради причините, които бяха валидни за повечето от жителите на Ню Йорк — икономическите. Тя просто не можеше да си позволи жилище в някой от по-добрите квартали на града. Освен това — както не пропускаше да му изтъкне — просторният апартамент с две удобни спални беше напълно безопасен, стига човек веднъж да се прибере зад стените му. Входната врата беше подсилена с яко полицейско резе, монтирано лично от Улф, а прозорците към терасата имаха решетки с големи катинари. Защо безспорният й преподавателски талант влияе толкова силно и върху способността й да бъде убедителна, често се питаше Улф.