Эрик Ластбадер - Черният кинжал

ШИАН КОГАКУ: НИЕ СМЕ ВИНАГИ С ВАС.

— Права ли е тя според теб? — попита Вакаре и също хвърли поглед към рекламното пано, доминиращо над всичко останало в околността.

— И през ум не ми е минавало да водя битки — призна Южи. — Най-малкото пък с Нишитцу…

— Кандидатите на неговата партия печелят навсякъде, скоро май няма да имаш друг избор — отбеляза Вакаре.

— Тези опасни радикали не са негови кандидати — поклати глава Южи. — И аз се питам откъде получават подкрепа…

— Точно в това е работата — съгласи се Вакаре. — Ако наистина са представители на малки партии, как тогава успяват да се докопат до местната власт?

— Говориш така, сякаш знаеш отговора на този въпрос — извърна се да го погледне Южи.

— Стигнахме — изплъзна се от директен отговор Вакаре и отвори вратичката на тъмносиньото БМВ.

Намираха се в онази част на Шинжуку, която беше позната под името Кабукишо — със стари постройки, в които се помещаваха игрални зали за „пачинко“, ресторанти, барове „монокини“, кина и театри. Вакаре тръгна към входа на заведението „Енка“ (според неоновата реклама над него), което на практика си беше „мизушобай“ — тоест обикновен бардак. Името си дължеше на пиянската песен, която най-често пеят посетителите на такива заведения.

Вътре беше задушно, миришеше на алкохол и секс. Куртизанките бяха силно гримирани и това им позволяваше да наподобяват театрални актриси. В допълнение всяка от тях беше облечена така, че да прилича на някоя от известните поп певици или филмови звезди. Това не беше особено трудно, тъй като тези жени бяха професионалистки в бизнеса на удоволствията, а повечето от тях идваха от Йошивара — най-стария токийски квартал на насладите — и считаха себе си за истински актриси.

Тук доминираше илюзията за романтичност. Въз основа на постановката, че в някой от часовете на нощта така или иначе ще се стигне до сексуален контакт, ударението се поставяше на флирта между посетител и проститутка, на възбуждащите словесни двусмислици, гримаси на лицето, движения на език, очи и устни — с една дума на всичко, което наподобява нормалните човешки форми на сближение.

Двамата приятели бяха въведени в стая с шест татамита. Над традиционната японска печка „хибаши“ се бяха привели две млади жени, ниската масичка беше отрупана с храна. Вакаре се настани до нея, последван от Южи.

Куртизанките изглеждаха великолепно, истински вишневи цветчета в пролетен ден. Бяха коленичили на сантиметри от гостите и следяха изражението на лицата им, но присъствието им беше ненатрапчиво, мъжете имаха възможност спокойно да разговарят помежду си.

Момичетата загряха саке и го поднесоха в малки чашки върху черни лакирани таблички, отрупани с деликатеси: топчета пържен ориз, мариновани водорасли, перка от летяща риба, филе от сьомга на скара и хапки от птичи яйца. Храната беше подбрана не само в строго съответствие с личните вкусове и предпочитания на гостите, но внимание беше обърнато както на цветовете, така и на съставките й.

След вечеря Южи направи знак на куртизанките и те покорно се оттеглиха зад плъзгащата се врата от оризова хартия на съседното помещение.

— Нощта е млада, Южи-сан — каза Вакаре. — Тези момичета са най-добрите в заведението, помолих да ни обслужват именно те…

— Прав си, нощта е млада — кимна Южи, отметна глава и опразни съдържанието на чашката си. — Искам да ми разкажеш още нещо за Нишитцу и радикално настроените политици.

Сбито и ясно Вакаре се зае да му обяснява схемата, по която Нишитцу организира и ръководи своите дясно консервативни групировки. Изпълнявайки молбата на Минако, той подробно разясни тяхната структура и незабележимо стигна до организацията „Черният кинжал“.

През цялото време Южи мълчеше и слушаше. Лицето му беше напълно безизразно. Обади се едва когато Вакаре свърши и замълча:

— Предполагам, че разполагаш с необходимите доказателства за участието на Нишитцу в създаването на тези радикални групировки.

— Да, имам ги в изобилие.

— Сигурен ли си? — изгледа го продължително Южи. — Тук става въпрос за тежки престъпления — убийства, тероризъм, национално предателство…

— Как да не съм сигурен — тежко въздъхна Вакаре. — Нали и аз съм член на „Черният кинжал“…

Южи изпусна въздуха от дробовете си е леко свистене. Очите му се забиха в лицето на приятеля. Мълча дълго, после леко отпусна глава:

— Защо ми го казваш точно сега, Вакаре-сан?

Вакаре отново напълни чашките с горещо саке.