Эрик Ластбадер - Документът Катей

Той рязко се обърна, вратните му прешлени отчетливо пропукаха.

— Вие всички сте луди!

— Мога да ви уверя, че ще изпълня това, което казах — спокойно отвърна Ватаро.

— Виждам — промърмори Кенжи, извади носна кърпичка и попи потта от челото си. Ръката му видимо трепереше. — Дайте ми една минута, трябва да си помисля…

Ватаро кимна и катаната се спусна към пода.

— Е, добре — въздъхна най-сетне Кенжи. — Ще ви донеса парите. Цялата сума, включително грабителската ви лихва. Но за това ще ми трябват два дни…

— Не мога да ви отпусна повече от дванадесет часа — поклати глава Ватаро.

— Двадесет и четири!

— Дванадесет, Харигами!

Кенжи бавно кимна с глава, осъзнал поражението си.

— Добре, ще си получите парите…

Стана и се приготви да си върви.

Ватаро Таки направи необходимата пауза. Искаше този човек да повярва, че е успял да ги измами. Беше сигурен, че Кенжи няма никакво намерение да си плаща дълговете. В момента, в който се прибере в клана, ще издаде заповед за унищожението на игралното заведение заедно със собствениците му.

— Един момент — тихо рече той. — Мисля, че ще бъде твърде наивно от моя страна, ако ви пусна да си идете на честна дума. Това не означава, че се съмнявам във вашата почтеност, Харигами-сан… Но в крайна сметка аз все още не ви познавам…

— Обещавам да си получите парите в рамките на дванадесет часа — погледна го Харигами.

— О, в това изобщо не се съмнявам — усмихна се Ватаро и изчака завръщането на Филип, който безшумно беше напуснал стаята преди минута. Сега с него имаше още един човек. — Защото съм взел необходимите предпазни мерки!

Кенжи рязко се завъртя, очите му щяха да изхвръкнат от орбитите си.

— Хана!

— Точно така — кимна Ватаро Таки. — Дъщеря ви Хана. Ще остане при нас до вашето завръщане.

— Мръсно копеле! — изрева Кенжи, тялото му трепереше от гняв.

— Може — сви рамене Ватаро. — Но аз съм длъжен да взема необходимите мерки. Зная какво щяхте да сторите, ако бях ви пуснал на честна дума… — усмихна се и добави: — Както виждате, Харигами-сан, аз нито съм наивен, нито съм глупак.

Филип и Мичико се заеха с проследяването на Кенжи. В колата той й разказа за разкритията на Ед Портър по отношение на Дейвид Търнър. Стори го не толкова от необходимост, колкото от нуждата да сподели съмненията си.

— Вече съм убеден, че именно Търнър е нашият човек — промърмори в заключение той, очите му не изпускаха колата на Кенжи пред тях. Навън валеше топъл пролетен дъждец, чистачките ритмично потракваха. — Търнър е ликвидирал Силвърс, за да прекрати моите разкрития…

— Може би имаш право — кимна Мичико. — Но трябва да бъдем сигурни, при това час по-скоро… Защото това означава, че Търнър предава секретната ви информация директно в ръцете на Джибан. И те вече знаят, че враговете им в правителствените кръгове не са убити, а просто скрити в няколко апартамента и къщи из Токио…

— Проблемът е „фуро“ — въздъхна Филип. — Нито аз, нито някой от агентите на ЦРГ може да проникне там, без да бъдем забелязани… Търнър веднага ще ни засече. Но ключът към загадката е именно там… Банята е мястото на неговите явки. Трябва да намерим начин за дискретна проверка на редовните посетители.

— Аз мога да направя това — каза Мичико.

— Не — поклати глава Филип. — Опасността е голяма.

Колата на Кенжи отпред забави ход и се долепи до тротоара. Двамата видяха как съветникът изскочи от нея и хлътна във вратата на едно заведение за „пачинко“. То беше от онези, които ползваха протекциите на клана Таки. А това означаваше редовни месечни вноски в полза на гангстерската организация.

Филип и Мичико се спогледаха. Кенжи продължи обиколката си, посещенията му из различни игрални зали методично нарастваха.

— Значи така си набавя парите за комар — поклати глава Филип. — Бръсне жестоко и мами господаря си!

— Ген Таки сигурно ще прояви интерес към подобна дейност — усмихна се Мичико.

— Доколкото познавам баща ти, Ген Таки никога няма да разбере за това — въздъхна Филип. — Той ще използва тази информация, за да привърже Харигами към себе си. Здраво и завинаги!

Запали мотора и насочи колата обратно към комарджийския вертеп. Но мислите му бяха далеч. Търсеше начин за проникване в онази малка японска баня, търсеше начин да разбере с какво се занимава там Дейвид Търнър.

Филип отвори бележката.

„Мили мой, направих това, което искаше. Трябваше да се действа изключително предпазливо, само аз можех да свърша тази работа. Влязох в онова «фуро» и видях с кого се среща Дейвид Търнър. Останах доста изненадана, но мисля, че има и още много загадки. С мен беше и Ед Портър. Надявам се, че когато четеш тази бележка, вече ще сме постигнали успех. Моля те, ела в единадесет при стадиона за сумо.“