Эрик Ластбадер - Документът Катей

— Половината значи… — проточи замислено Шина.

Жожи се притесни, не знаеше дали офертата му е била достатъчно щедра. Вдигна глава и забързано допълни:

— Нали винаги си искал това, Шина-сан? Сега, с моята помощ, ти ще го получиш… Заедно с теб ние можем да победим Масаши, а след това да получим това, за което сме мечтали…

Шина затвори очи и прошепна:

— Чуй тишината, Жожи. Длъжен си да изтълкуваш правилно многобройните й нюанси. Само тогава ще те осени прозрението. Не можеш ли да постигнеш това, ти си безполезен за мен…

— Опитвам се, Шина-сан.

— Червеят, изхвърлен на повърхността от някое земетресение, прави отчаяни опити да намери пътя си сред светлината. Но светлината не е неговата жизнена среда. Не успее ли да потъне обратно в земята, той загива…

— Така ли мислиш за мен, Шина-сан? — сковано попита Жожи.

— Както за теб, така и за брат ти Масаши — промърмори Шина. — Мисля, че проблемът е в Масаши, който отряза корените си, забрави миналото… А именно в близкото минало се роди заплахата за Япония, Жожи. Това е американската окупация…

Струва ми се, че Масаши се опитва да види бъдещето като прилеп, решил да напусне тъмната си дупка по пладне. Той е сляп за силите на природата, задвижени преди много години. Той мисли, че историята е измислица на старите хора просто защото те са стари и склерозирали и нямат за какво друго да се уловят.

О, Буда, колко самодоволен е той! Колко сигурен се чувства в своята безкрайна алчност! Но именно поради това него го използват. Използват го по-стари, по-мъдри хора, които имат на своя страна силата на историята. Той мечтае за контрол над промишлеността, бюрокрацията и държавата и се надява да го постигне с груба сила. Но без познанието, което дава историята, той не е в състояние дори да идентифицира силите, които движат страната, а още по-малко да ги постави под контрол.

Жожи наблюдаваше неспирната игра на сенките по покрива на храма, по сочните зелени бамбукови дръвчета отвън, по острите камъни и безупречно поддържаните пясъчни градинки. Думите на Козо Шина падаха върху главата му като капки разяждаща киселина.

— Поясни се, ако обичаш, Шина-сан — тихо помоли той.

Очите на Козо Шина бяха затворени, топлото следобедно слънце огряваше лицето му.

— Всичко е много просто, Жожи. Имам връзки в правителството и благодарение на тях научих, че брат ти е създал контакти с някои… да ги наречем радикални елементи на работа в различни министерства…

— Да, да — кимна с глава Жожи. — Спомена пред мен за нещо такова…

— Така ли? — попита Шина, отвори очи и закова немигащия си поглед в лицето на Жожи.

— Да — кимна другият. — Масаши търси начин да се установи в обществото. Иска да постигне това, което не успя да постигне баща ни — да стане пълноправен член на японското общество. Иска уважение. Иска го толкова силно, че е станал непредпазлив. Според мен, продължи ли по този път, той скоро ще изгуби властта си над клана Таки.

По пътечката към храма се проточи върволица от будистки монаси с бръснати глави. Въздухът затрептя от носовото им пеене. Вместо да наруши дълбоката тишина на Кан’ ей-жи, то я подчерта още повече…

Шина изчака да заглъхнат псалмите на монасите и тихо попита:

— Защо тогава аз трябва да го спирам?

Най-сетне ми падна в ръцете, помисли си Жожи и вдигна глава:

— Защото ще получиш половината от клана Таки, когато ми помогнеш да победя. Не е ли това далеч по-разумното решение? Другата възможност е да виним как цялата организация се разпада…

— Не виждам как мога да ти откажа, след като поставяш нещата в тази светлина — леко се усмихна Шина.

— Твоята намеса ще означава радикални промени и рамките на клана — свъси вежди Жожи. Каза го така, сякаш току-що му беше хрумнало. До този разговор Мичико беше тази, която му помагаше да се оправи в сложните разсъждения.

— Не съжалявай за това, Жожи — с някакво злорадство отвърна Шина. — Помисли за Мейжи Жинжа. Храмът на първия император от династията Мейжи е бил построен през 1921 година. Напълно унищожен от пойната в Тихоокеанския регион, той е построен отново през 1958-а. В подобно положение са голяма част от нашите държавни институции. Всички те са били разрушавани и възстановявани наново. Точно такава е историята и на клановете на Якудза — по лицето му заигра бледа усмивка: — Помисли за доброто, което можеш да сториш…

— В момента мисля единствено за начините, по които мога да се справя с Масаши — тръсна глава Жожи.