Эрик Ластбадер - Документът Катей

Къде ли е Ичимада Дебелака?

Започна да се обръща и изведнъж замръзна на място.

Рамката на вратата беше запълнена от огромната фигура на Уде.

— Хвърли катаната — изръмжа той, насочил късото дуло на автоматичния пистолет в гърдите на Майкъл. От изражението на лицето му личеше, че е готов да натисне спусъка при първото подозрително движение от страна на противника си. И да не го пуска, докато тялото му не бъде превърнато в решето. — Майкъл Дос, нали? — пристъпи напред той и на лицето му се появи широка усмивка: — Добре, много добре!

Очите му внимателно следяха движенията на Майкъл, който се готвеше да остави катаната на пода.

— Не! — спря го Уде. — Постави я на бюрото с ръкохватката напред. Нямам никакво намерение да се доближавам до теб!

Майкъл се подчини и японецът доволно кимна с глава:

— Така вече е по-добре. Аз, разбира се, ще те убия, но съм готов да те изслушам преди това удоволствие. Положително имаш да споделиш интересни неща с мен — размаха автоматичния пистолет, усмивката му се разшири още повече: — Сигурен съм, че ще ми бъде безкрайно забавно!

— Кой си ти? — попита Майкъл.

— Член на клана Таки — поясни с вдигнати вежди Уде. — Нима не си чувал за Масаши Таки, моя оябун? Чувал си, разбира се… — пистолетът остана насочен в гърдите на Майкъл, другата ръка на гиганта извади червеникавото въженце, което получи от нещастните хавайци, и леко го разклати: — Това нещо да ти е познато? Беше предназначено за теб, оставил го е баща ти. Тук, в Мауи. Сега ще ми разкажеш какво означава то, а после ще ми дадеш документа Катей…

— За какво говориш? — погледна го с искрено недоумение Майкъл.

— Недей — поклати глава Уде. — Не бива да допускаш грешка. Въпросите ще задавам аз.

— Но…

— Червеното въженце. Какво представлява то?

„Наистина ми изглежда познато, помисли Майкъл. Къде ли съм го виждал?“

— Ти си убиецът на баща ми — процеди на глас той. — Нима си въобразяваш, че ще ти кажа каквото и да било?

— Ще кажеш и още как! — изръмжа Уде и започна да обира луфта на спусъка.

— Край на твоите убийства! — разнесе се тих, но твърд глас откъм вратата.

Уде светкавично се извъртя.

На прага се беше изправил Ичимада Дебелака, пистолетът в огромната му лапа приличаше на детска играчка.

Двамата стреляха едновременно. От гърдите на Ичимада бликна фонтан кръв, тялото му политна назад.

От дулото на автоматичния Мак-10 продължаваха да излитат огнени пламъци, когато Майкъл скочи към писалището и посегна да сграбчи катаната. Но прикладът на Уде тежко се стовари върху китката му.

Майкъл изкрещя от болка, коленете му се огънаха.

— Няма да стане — цъкна с език Уде, тикна дулото на оръжието си в лицето на Майкъл и бавно отстъпи назад. От носа на американеца рукна кръв и това предизвика усмивката му: — А сега ще ми разкажеш всичко, което искам да знам! Вече имам много време, всичкото време на света… Останахме само двамата, няма кой да те чуе, когато започнеш да крещиш от болка. А ти сигурно ще закрещиш, когато ти прострелям глезена. Ще изчакам един час, после ще прострелям и другия. След това ще дойде ред на ръчичките ти. Съветвам те да си помислиш добре. Как ще я караш без ръце и без крака… Ще бъде страхотно предизвикателство, нали? Най-голямото в живота ти!

— Върви по дяволите! — просъска Майкъл.

— Аха, май ще имам възможност за пълна програма — ухили се Уде, сви рамене и насочи пистолета към десния крак на Майкъл.

В същия момент някакъв непонятен звук започна да изпълва просторното помещение. Уде се поколеба за миг, после започна да се извръща с лице към прозореца.

Майкъл зърна неясната сянка, но отказа да повярва на очите си.

Илайн беше успяла да проникне през отворения прозорец, в момента въртеше тежката катана над главата си с опитността на стар и изпитан воин. Върхът на меча се стовари върху дулото на пистолета и той излетя от ръката на Уде. От пръстите му бликна кръв.

Но това беше само началото. Уде се прегъна на две и едва успя да отбегне удара, който положително щеше да му отсече главата. Тялото му се блъсна в писалището, от гърдите му се изтръгна тежко пъшкане. В следващата секунда политна към коридора и изчезна.

Майкъл грабна пистолета и се втурна след него. Прескачайки тялото на Ичимада Дебелака, той успя да зърне фигурата на Уде, завиваща в дъното на коридора. Когато стигна входната врата, от едрия японец нямаше дори следа.

Илайн го повика, той се обърна и тръгна към офиса. Завари я, коленичила пред Ичимада, опитваше се да го обърне по гръб, нещо му говореше. Гърдите на едрия мъж тежко се повдигаха и отпускаха, нещо в гърлото му заклокочи.