Майкл Коннелли - Деветте дракона

Хари се обърна към партньора си.

— Ами ти?

Ферас неохотно кимна и посочи към заседателната зала в отсрещния край на отдела. През стъклената стена се виждаше, че Додс още приказва с Гандъл.

— Те знаят, че ще постъпим така, това е ясно. Няма да ни платят извънредния труд и ще оставят на нас да решим дали да продължим, или да се откажем. Не е честно, мама му стара.

— И какво от това? — рече Бош. — Такъв е животът. Ще участваш ли или няма?

— Ще участвам, но в определени граници. Имам семейство бе, човек. Няма да се включвам в нощно наблюдение. Не мога да го направя — особено безплатно.

— Добре, хубаво — въздъхна Хари, макар гласът му да издаваше разочарованието му от Игнасио. — Направи каквото можеш. Ти ще поемеш вътрешната работа, а ние с Чу ще следим Чан.

— Виж, Хари, ти не знаеш какво е — усетил отношението на Бош, вяло възрази Ферас. — Три деца… само се опитай да го обясниш вкъщи, че ще киснеш цяла нощ в колата да наблюдаваш някакъв тип от триада, а заплатата ти ще си остане същата, колкото и време да отсъстваш.

Бош вдигна ръце в знак, че прекратява обсъждането.

— Прав си. На мене не ми се налага да го обяснявам. Просто трябва да го върша. Тая работа е такава.

Бош наблюдаваше от колата си Чан, който изпълняваше тривиалните си задължения в „Цин Мотърс“, автокъщата в Монтерей Парк — някогашна бензиностанция от 50-те години на XX век с два паркинга и офис. Хари беше паркирал на натовареното „Гарви Авеню“ на половин пряка от там и нямаше опасност да го забележат. Чу наблюдаваше от собствената си кола, на половин пряка в другата посока. Използването на лични автомобили за проследяване беше в разрез с правилника на управлението, ала в гаража не бяха останали свободни цивилни коли. Алтернативата беше да го направят със служебните, които, макар и необозначени, спокойно можеха да са боядисани и в черно-бяло — толкова лесно се разпознаваха. Или да нарушат правилника. Последната възможност особено допадаше на Бош, защото в личната си кола имаше конзола с шест компактдиска. Днес слушаше своето последно музикално откритие, полския тромпетист Томаш Станко, втори Майлс Дейвис. Звуците бяха остри и емоционални — подходяща музика за наблюдение, защото държеше Хари нащрек.

От близо три часа гледаха как заподозреният изпълнява ежедневните си задължения в автокъщата. Миеше коли, мажеше гумите с вакса, за да им придаде нов вид, дори изведе един перспективен клиент на пробна обиколка с форд „Мустанг“, модел 89-та. А през последния половин час систематично разместваше всичките трийсетина автомобила, за да изглежда, че стоката се обновява, че се осъществяват продажби и бизнесът върви.

В 16:00 дойде редът на „Душата на нещата“ и Бош не можа да не си помисли, че даже Майлс неохотно би отдал дължимото на Станко. Хари прокарваше пръсти по вдлъбнатината на волана, когато видя, че Чан влиза в офиса и си преоблича ризата. Работният му ден явно приключваше. След малко излезе, качи се на мустанга и потегли от паркинга.

Телефонът на Бош моментално иззвъня. Хари изключи музиката.

— Наблюдаваш ли го? — попита Чу. — Той тръгва.

— Да, виждам.

— Насочва се към „Десето“. Мислиш ли, че е свършил за днес?

— Преоблече си ризата. Според мен е свършил. Ще го поема пръв. Бъди готов да ме смениш.

Бош го последва на пет коли разстояние, после скъси дистанцията, когато Чан зави на запад по „Десето шосе“. Не се прибираше вкъщи. Предишната вечер двамата детективи го бяха проследили до апартамент в Монтерей Парк, също собственост на Винсънт Цин, и бяха наблюдавали прозорците му в продължение на час след угасването на осветлението, за да се уверят, че тази нощ заподозреният повече няма да излиза.

Сега Чан пътуваше към центъра и инстинктът подсказваше на Хари, че онзи отива по работа, свързана е триадата. Той увеличи скоростта и изпревари мустанга, държейки мобилния телефон до ухото си, за да не се вижда лицето му. Позвъни на Чу и му каза да поеме нататък.

Двамата продължиха да си предават щафетата, докато Чан излезе на „Сто и първо шосе“ и се насочи на север през Холивуд към Долината. В този пиков трафик колите се движеха бавно и проследяването беше лесно. На Чан му трябваше почти цял час, за да стигне до Шърман Оукс, където отби по надлеза за „Сепулвида Булевард“. Бош се обади на Чу.

— Мисля, че отива в другия магазин — съобщи по-възрастният детектив.

— И аз така смятам. Да позвъним ли на Робърт Ли и да го предупредим?