Майкл Коннелли - Падане

Накрая на Бош му хрумна идея.

— Хвани края на канапето.

— Защо? — попита Чу.

Бош посочи края.

— Вдигни го.

Повдигнаха канапето и го обърнаха върху Харди. То го покри като палатка и беше почти невъзможно пленникът им да стане с вързани ръце и крака.

— Какво е това? — запротестира Харди. — Какво правите?

— Кротувай — отвърна Бош. — Няма да те оставим задълго.

Направи знак на Чу да тръгва. Докато излизаха, Харди извика след тях:

— Пази се, Бош!

Бош се обърна и го погледна.

— От какво да се пазя?

— От онова, което ще видиш. След днешния ден няма да си същият.

Бош остана за момент с ръка на дръжката. От Харди се виждаха единствено краката, стърчащи изпод обърнатото канапе.

— Ще видим — рече той.

Излезе и затвори вратата.

Все едно бяха стигнали края на лабиринт и сега им се налагаше да се върнат в началото му. Разполагаха с мястото, което искаха да претърсят — съседната къща, в която според твърденията на Харди се намираха спомените от извършените от него убийства. Но трябваше да измислят законните стъпки, по които са стигнали до откритието, за да си извадят разрешително, което да бъде прието и одобрено от съдията.

Бош не разкри на партньора си какво се бе случило в дневната на Харди. Освен проблема с доверието, който взриви случая „Ървинг“, Бош несъмнено беше изкопчил насила признание от Харди и нямаше намерение да признава простъпката си пред когото и да било. Тъкмо обратното — когато Харди заявеше в съда, че са го принудили да говори, Бош щеше просто да отрече и да обяви твърденията му за възмутителна защитна тактика. Никой, освен Харди — обвиненият — нямаше да може да атакува версията му.

Затова той каза на Чу какво трябва да направят и започнаха да мислят как да го направят.

— Чилтън Харди-старши, който по всяка вероятност е мъртъв, би трябвало да е собственик на двете къщи. Трябва да ги претърсим, при това още сега. Как ще го направим?

Стояха на тревата пред жилищния комплекс. Чу погледна фасадите на къщи 6 А и 6 Б, сякаш отговорът можеше да е написан като графити по тях.

— Ами възможната причина за шест Б няма да е проблем — каза той. — Намерихме го там, представящ се за баща си. Имаме право да потърсим улики, които да ни кажат какво се е случило със стареца. Неотложни обстоятелства, Хари. Вътре сме.

— Добре, а какво правим с номер шест А? Защото ни е нужен точно той.

— Тогава… просто ще… Добре, май се сетих. Идваме да разпитаме Чилтън Харди-старши, но по време на разговора установяваме, че човекът пред нас всъщност е Чилтън Харди-младши. От Харди-старши няма нито следа и решаваме, че може да е вързан някъде, държан като пленник, или кой знае какво. Може да е жив, може и да е мъртъв. Пускаме търсене на историята на имота в базата данни и излиза, че той е притежавал и съседния имот, а името на сегашния собственик изглежда съмнително. Длъжни сме да идем там и да видим дали е жив, или нещо му се е случило. Отново неотложни обстоятелства.

Бош кимна, но се намръщи. Не му харесваше. Приличаше му точно на онова, което си беше — измислена история, която да оправдае влизането им. Не всеки съдия щеше да подпише разрешителното за обиск. Трябваше му нещо сигурно. Нещо, което всеки съдия би одобрил и което по-късно би издържало на атаките на защитата.

Внезапно осъзна, че достъпът е всъщност в ръката му. И то не само в един смисъл. Вдигна ключодържателя. На него имаше шест ключа. Единият беше с емблемата на „Додж“ и явно бе за кола. Имаше два с нормални размери, които вероятно бяха за входните врати на къщите, както и три по-малки. Два от тях като че ли отваряха пощенски кутии като онези, които бяха видели на тротоара.

— Ключовете — каза той. — Той има два ключа за пощенски кутии. Ела.

Отидоха при кутиите. Бош пробва ключовете на кутиите на комплекс 6 и успя да отвори 6 А и 6 Б. Забеляза, че името на 6 А е Дрю, което може би беше опит за шега от страна на Харди. Харди и Дрю живеят врата до врата в Лос Аламитос.

— Добре, намерили сме у Харди два пощенски ключа — каза той. — Идваме тук и установяваме, че е имал две пощенски кутии. За номера шест А и Б. Проверяваме историята на имота и откриваме прехвърлянето на шест Б от името на бащата. Струва ни се съмнително, тъй като е станало, след като синът е започнал да се представя за баща си. Затова трябва да проверим А, за да видим дали старецът не е държан в плен там. Чукаме, никой не отговаря и сега искаме разрешително да влезем.