Майкл Коннелли - Падане

Роузън го погледна смутено.

— Не, нямаше никого.

— Е, не трябва да започваме, докато не пристигне специалното длъжностно лице. Господин Хадлоу. Той трябва да погледне всяко нещо, преди да влезе в кашона.

— Ох, Господи! Прибирам собствените си папки. Това означава ли, че не мога да ги взема?

— Не. Означава, че просто трябва да изчакаме. Хайде да оставим всичко и да излезем отвън. Господин Хадлоу би трябвало да пристигне всеки момент.

Излязоха на тротоара и Бош затвори вратата. Помоли Роузън да заключи с ключа си, след което извади телефона си и звънна на Киз Райдър. Прескочи поздравите и любезностите.

— Мислех, че си сложила униформен полицай пред офиса на Ървинг.

— Сложих.

— Тук няма никого.

— Ще ти се обадя.

Бош затвори и огледа преценяващо Дейна Роузън. Не беше онова, което бе очаквал. Беше дребна и привлекателна жена, но поради възрастта й той я отхвърли като вероятна любовница на Джордж Ървинг. Беше разбрал абсолютно погрешно думите на вдовицата. Дейна Роузън спокойно можеше да е майка на Ървинг.

— Откога работите за Джордж Ървинг? — попита я той.

— О, от много време. Бях с него в Градската прокуратура. Когато напусна, ми предложи работа и аз…

Тя млъкна, защото телефонът на Бош забръмча. Беше Райдър.

— Началникът на постовете в Централното управление е решил да свали поста от днес сутринта. Помислил е, че вече сте посетили мястото.

Това означаваше, че офисът е бил без охрана близо три часа — предостатъчно време някой да влезе и да вземе документи. Подозренията и гневът му се надигнаха с еднаква сила.

— Кой е този тип? — попита Бош. — Свързан ли е по някакъв начин със съветника?

Ървин Ървинг от години не работеше в полицията, но продължаваше да поддържа връзка с много служители, на които беше покровител или ги бе награждавал с повишения по времето, когато бе по високите етажи на командването.

— Жена е — отвърна Райдър. — Капитан Грейс Редекер. Доколкото мога да преценя, става въпрос за обикновена грешка. Тя не се интересува от политика — в този смисъл на думата.

Естествено това означаваше, че Редекер е политически свързана с управлението (и не би могло да е иначе, щом е стигнала до този пост), но не се занимава с политика в по-голям мащаб.

— Да не е била от питомците на Ървинг?

— Не. Повишили са я, след като е напуснал.

Бош видя, че към тях върви някакъв мъж в костюм. Реши, че това е специалното длъжностно лице.

— Трябва да затварям — каза той на Райдър. — По-късно ще се заема с това. Надявам се да е просто грешка, както казваш.

— Не мисля, че е нещо друго, Хари.

Бош затвори, когато мъжът спря до тях. Беше висок, с червеникавокафява коса и бронзов загар.

— Ричард Хадлоу? — попита Бош.

— Същият.

Бош представи останалите и Роузън отключи офиса. Хадлоу беше от онези скъпи кантори на Бънкър Хил. Предишната вечер съдия Флухарти го беше включил като специално длъжностно лице по линията на задължителната обществена дейност. Липсата на заплащане означаваше, че няма защо да си губи времето. Хадлоу беше избрал мързелив час за обиска, но след като вече беше тук, имаше интерес всичко да приключи възможно най-бързо, за да може да се заеме отново с плащащите клиенти. За Бош това беше добре дошло.

Влязоха в офиса и съставиха план за действие. Хадлоу щеше да прегледа папките, за да се увери, че в тях няма привилегировано съдържание, след което трябваше да ги предава на Чу. Междувременно Бош щеше да продължи разговора с Дейна Роузън, за да определи какво в работата на Ървинг е било важно и належащо.

Папките и документацията винаги бяха ценни за едно разследване, но Бош беше достатъчно опитен и знаеше, че най-ценното в офиса е Роузън. Тя можеше да му каже неща, известни само на вътрешен човек.

Докато Хадлоу и Чу работеха в задната стая, Бош придърпа стола от бюрото срещу дивана и покани Роузън да седне. После заключи входната врата и започна официалния разпит.

— Госпожа Роузън, нали? — попита той.

— Не, никога не съм се омъжвала. Както и да е, можете да ме наричате просто Дейна.

— Добре, Дейна, да продължим разговора си. Казахте, че сте с господин Ървинг още от Градската прокуратура?

— Да, бях негова секретарка, преди да отвори „Ървинг и съдружници“. Така че ако включите и предишната работа, общо се събират шестнайсет години.

— Когато напусна прокуратурата, веднага ли го последвахте?

Тя кимна.

— Напуснахме в един и същи ден. Сделката беше добра. Получих пенсия, а след това постъпих тук. Трийсет часа на седмица. Приятно и лесно.