Долорес Редондо - Дар за бурята

Амая си спомни как самата тя го бе направила, спомни си за каменната маса и за пещерата на Мари, за нейното осезаемо присъствие там при последното ѝ посещение.

— Ами в гората? — попита.

Мъжът стреснато я погледна.

— Имате предвид пазителя на равновесието? Не всички енергии са с еднакъв знак, а тази по-конкретно беше вражески настроена към нас. Трябва да разберете, че всичко работи като в една теория на струните, която управлява всички светове, съдържащи се в този: когато насила се предизвика действие, което не е било предвидено да се случи, следва да се даде нещо в замяна, някакъв дар или жертва, но да си въобразяваш, че едно действие ще остане без последствия, е направо смешно. Вселената трябва отново да се настрои, а предизвиканите от дадено действие вълни могат да отзвучават много дълго. Нашите действия бяха събудили Ингума, но и други, противни нему сили. — Мъжът замълча и се усмихна с горчивина. — Не мислете, че синът ми е умрял без причина. Не ви ли се струва, че положението, в което се намирам, е пряка последица от случилото се в онази къща преди повече от трийсет години? Аз поне така мисля. Убеден съм.

— А какво ставаше с членовете, които решаваха да напуснат групата?

— Вие нищо не разбирате — отговори той с горчива усмивка. — Никой не може да напуска групата и никой не се освобождава от задължението да поднесе своя дар. Колкото и време да мине, рано или късно, Ингума си взема своето. Ние се разпръснахме, защото това бе част от уговорката, но останахме завинаги част от групата.

— Познавам човек, който е напуснал — каза Амая с мисъл за Елена Очоа, — изглежда, че и вие сте успели.

— …Но си платих за това и ще продължавам да плащам. Ще постъпя както е редно, но те ще ме унищожат.

— Тук изглеждате на сигурно място — каза тя, поглеждайки към Сарасола.

— Вие не разбирате, това е само временно. Не мога да остана тук вечно, нали? Ще изчакат колкото е нужно, но когато дойдат за мен, никой няма да успее да ме опази.

Амая си помисли тъжно за Елена, просната в онази локва от кръв и орехови черупки.

— Познавах човек, който ми каза почти същото.

Тя протегна ръка на мъжа, но той я погледна уплашено и скръсти ръце пред гърдите си.

— Благодаря за съдействието — каза тогава Амая. Вместо отговор той само уморено кимна. — Един последен въпрос. Орехите означават ли нещо за вас?

Мъжът замръзна и видимо затрепери, лицето му се сгърчи и той избухна в сълзи.

— Оставяха ги пред къщата ми, намирах ги в колата ми, в спортния ми сак, в пощенската кутия — простена.

— Но какво означават?

— Те символизират силата. Орехът носи проклятието на вещицата или вещера в малкия си мозък, той означава, че ти си целта, че идват за теб.

Бяха се любили още щом влезе у тях. Той тъкмо се връщаше от съда и все още беше облечен с един от елегантните и изчистени костюми, с които обикновено се явяваше на делата. Амая го целуна, давайки си време да се наслади на устните му, докато го разсъбличаше. С него бе открила удоволствието да го съблича, да сваля дрехите му много бавно, плъзгайки ги надолу, където те оставаха на купчина на пода, да разкопчава копчетата на ризата му едно по едно, за да даде възможност на устата да очертае върху кожата карта на желанията, откъдето после щяха да минат пръстите. После го бе завела до дивана, беше го възседнала и се бе отдала на опиянението.

Изтощена и доволна, тя се излегна и се обърна, за да го наблюдава как ходи гол из апартамента, как събира дрехите си от земята, как облича нещо и надява кухненска престилка с намерението да приготви вечерята.

— Много ми е приятно да те гледам как готвиш — каза, когато той се приближи да ѝ донесе чаша вино.

— А на мен ми е много приятно да те гледам излегната на моя диван — отвърна той, пъхайки ръка под врата ѝ и плъзгайки я надолу по гърба.

Амая се усмихна на мисълта, че Йонан е бил прав. Маркина разстройваше здравия ѝ разум, замъгляваше преценката ѝ. Но ѝ беше все едно. От мига, в който бе влязла в дома му, от мига, в който се бе върнала там онази сутрин, тя избягваше да мисли за това, достатъчно бе мислила, достатъчно се бе въздържала. И след милион години не би си представила, че подобно нещо може да се случи точно на нея, но ето че се бе случило; той я бе накарал да вземе решение, да се произнесе, тя го бе направила и не съжаляваше. Помогна му да сложат масата, но отказа втора чаша вино, когато седнаха да вечерят.

— По-добре да пия вода, трябва да поработя.