Лейф Перссон: Истинската история за носа на Пинокио

— Значи, той изпратил обратно музикалната кутия?

„Колко глупав може да бъде човек.“

— Да, така направил — потвърди Иегура. — За голям късмет на бъдещите поколения и особено на моя брат, който с острия си ум най-накрая успя да хвърли светлина върху тази част от нашата история. Това, което в действителност остава сега, е да се намери самата музикалната кутия — каза Йегура, като в същото време, кой знае защо, погледна крадешком голямата чанта, която стоеше надавана до Бекстрьом.

— В такъв случай вече можеш да си отдъхнеш — каза Бекстрьом. Откопча чантата си, извади тъмното дървено сандъче и го постави на масата помежду им.

Останалата част от вечерта бе посветена на икономически преговори и съвсем скоро те достигнаха момента, в който бяха забравени храната и напитките, както и добрата атмосфера между страните.

Йегура сложи чифт бели памучни ръкавици, преди внимателно, с помощта на голямо увеличително стъкло и една допълнителна лампа за четене, която техният оберкелнер им донесе, да започне да изследва Пинокио. Щом свърши с това, той въздъхна дълбоко, точно като търговец на произведения на изкуството, който тъкмо беше получил божественото избавление.

— Нито драскотина — въздъхна Йегура.

— По този въпрос можеш да бъдеш напълно спокоен — увери го Бекстрьом. — Работи, освен това.

— Откъде знаеш? — попита Йегура и го погледна с ококорени очи.

— Пуснах го да свири — каза Бекстрьом. — Вярно, звучеше изключително ужасно, но носът излизаше и се прибираше и свиреше през цялото време.

Йегура пъхна обратно Пинокио в сандъчето му. Поръча една голяма ленена кърпа и внимателно уви кутията в нея. После постави пакета на масата.

— Дай ми оферта — каза Бекстрьом.

Предвид обстоятелствата, не на последно място факта, че неговият скъп приятел тъкмо е направил решителен принос към историята на изкуството, той възнамерявал за първи път в дългия си живот като търговец на произведения на изкуството да наруши един свой принцип, който и в най-смелите си представи не си бил помислял с пръст да пипне дори.

— Склонен съм да разделя комисионата си с теб без колебание. Наполовина.

— За какви пари говорим?

„Забрави“, помисли си Бекстрьом. С оглед на документацията, с която разполагаха понастоящем, като се вземе предвид напълно установения провенанс, без да се пренебрегва Уинстън Чърчил, сега ставаше въпрос за пазарна цена от порядъка на четвърт милиард шведски крони и комисиона, в най-добрия случай, в рамките на петдесет милиона крони. По двайсет и пет милиона на човек.

— В такъв случай имам по-добро предложение — каза Бекстрьом.

— Слушам те — отвърна Йегура.

Пита Хамилтон си нямала представа нито от музикална кутия, нито какви пари е държала в ръцете си. Краткосрочната ѝ памет била като на много малко дете, а що се отнася до умствените ѝ способности като цяло, имаше съмнения дали познава часа дори.

Най-просто би било Йегура да намери някой от всички онези колекционери на произведения на изкуството, който би решил направо да купи Пинокио, да го занесе в собствения си банков трезор и там цял живот да седи и да си го гледа във възвишено усамотение. Дори може отстъпка да му направи, ако толкова иска. После успешно да си разделят двеста милиона, от които Йегура можел да задържи цели двайсет процента, докато Бекстрьом ще се задоволи с останалите осемдесет. С оглед на техните съответни усилия, напълно справедлива подялба.

Не съвсем неочаквано, Йегура имаше друго виждане по въпроса. Проблемите, свързани с такава сделка, бяха напълно сходни с опита да се продадат рисунките от тавана на Сикстинската капела чрез публикуването на съобщение във форума. Освен това подобно действие би издало умствени способности като тези на Пита Хамилтон.

— Че защо? — попита Бекстрьом.

— Утре тя ще се жени за стария ми познат Марио Грималди. Той самият ми се обади вчера и ми каза за предстоящата им сватба. Каза ми още, че тя е голямата му любов, и тъй като Марио никога не лъже, нещата стоят точно така.

— Знам, че ще се женят — каза Бекстрьом и вдигна рамене. „Да се надяваме, че малкият Исак ще се погрижи да се озоват в лудницата след някоя и друга седмица“, помисли си той.

— Това, което не знаеш обаче, е, че именно той ме помоли да уредя нещата така, че ти да му намериш музикалната кутия. Това стана още в понеделник, на 3 юни, когато ти започна разследването си на убийството. Той и Столхамар очевидно са я пропуснали, когато били там, за да вземат останалите неща. В най-добрия случай агентите, претърсващи мястото на престъплението, щяха да я намерят. Ако не успееха, аз трябваше да говоря с теб и да се погрижа ти да ни я намериш. Целта беше да не пропадне някъде във връзка с прехвърлянето на имота на Ериксон.