Крис Картер - Престъпен ум

Кенеди седеше зад бюрото си, сложил очилата за четене високо на носа си, и гледаше седемдесетсантиметровия компютърен екран.

— Влезте — извика той в отговор на почукването на вратата.

Тейлър отвори и прекрачи прага. Хънтър я следваше на две крачки.

— Не сядайте — каза Кенеди, направи им знак да се приближат и кимна към екрана. — Получихме новини от Сиатъл. Елате да видите.

Хънтър и Тейлър минаха покрай креслата и застанаха зад бюрото му, Хънтър вляво от него, а Тейлър вдясно. Екранът показваше само десктопа. Кенеди беше умалил приложението, което гледаше.

— Преди около четирийсет минути — започна той — двама наши агенти и федерален съдебен полицай на Съединените щати са разбили катинара на вратата на складовото помещение в Сиатъл. Ето какво са намерили вътре.

Кенеди щракна с компютърната мишка и увеличи приложението — обикновена програма за разглеждане на изображения.

— Получих снимките преди пет минути — обясни той.

Първата фотография бе направена от отворената врата на склад триста двайсет и пет, стандарта широкоъгълна снимка от местопрестъпление, изобразяваща цялата стая. Даваше много добра представа за големината на помещението и показваше колко неподозрително изглежда то. До задната стена се виждаше голям фризер с чекмеджета.

Кенеди отново щракна с мишката.

Втората снимка показваше самия фризер със затворен капак. Пак нямаше нищо подозрително.

Третата фотография беше направена под ъгъл от горе надолу и показваше какво са видели агентите, когато са вдигнали капака на фризера.

Тейлър се намръщи като видя бъчвичките за сладолед.

— От тук нататък става извратено — каза Кенеди и отново щракна с мишката.

Изображението на екрана се замени със снимка в близък план на агент, който държеше една от бъчвичките за сладолед с лявата си ръка. Капакът беше махнат.

Тейлър се поколеба за част от секундата, докато присвиваше очи, усилено опитвайки се да разбере какво по-точно гледа… и най-после го видя.

— О, боже — промълви и закри с ръка устните си.

Хънтър не откъсна поглед от екрана.

В бъчвичката от сладолед имаше два чифта замразени човешки очи и два човешки езика.

Лесно беше да се види защо в първия момент Тейлър се мъчеше да разбере какво вижда. Поради дехидратацията и липсата на кръв всичко се беше смалило. Очните ябълки бяха в лявата страна на снимката, долепени една до друга като гроздови зърна. Езиците бяха вдясно, слепени един върху друг, образувайки странна фигура с формата на буквата Х.

Кенеди даде на Хънтър и Тейлър още няколко секунди да разгледат снимката и после отново щракна с компютърната мишка. Следващият фотос показваше втора бъчвичка за сладолед. Вътре имаше замразена човешка ръка, отрязана в китката. Нямаше пръсти. Бяха отрязани.

Следващата снимка беше на втора замразена ръка в бъчвичка за сладолед.

Следващата показваше друга отрязана и замразена част от тяло.

Кенеди престана да щрака с мишката.

— Това продължава в същия дух — каза той. — Във фризера има шейсет и осем бъчвички за сладолед. Всяка съдържа замразена част от тяло. В някои има вътрешни органи или части от тях… сърце, черен дроб, стомах… Схващате картинката, нали?

Хънтър кимна.

— Тази секция от сградата с индивидуални складове в Сиатъл е отцепена засега — обясни Кенеди. — Гарантират ми два, най-много три часа, за да могат криминалистите да проверят цялото помещение и да вземат фризера с всичките бъчвички за сладолед. В лабораторията ще направят анализ на ДНК и ще го сравнят с онзи, който имаме от отрязаните глави в багажника на Лушън. Не се съмнявам, че ще съвпадне.

Хънтър и Тейлър, изглежда, също не се съмняваха.

— Служителят, който работи в складовете, помогнал на агентите да разбият вратата на помещението на Лушън, но не е имал представа какво се съхранява вътре — продължи Кенеди. — Пазим случая в тайна, доколкото можем. Медиите още не са го надушили и ще се опитаме това да не променя колкото може по-дълго, но както знаем, Лушън Фолтър ще трябва да бъде съден от американски съд и все някога историята ще се разчуе. И когато това стане, ще се вдигне голям шум, защото вече не се съмнявам, че долу сме заключили проклето чудовище и че това наистина е само началото.

Лушън Фолтър току-що бе приключил последната серия на обичайните си гимнастически упражнения, когато чу, че тежката метална врата в дъното на коридора се отключва, скоро последвана от звука на стъпки. Той стана от пода, избърса потта от челото си е ръкава на оранжевия си гащеризон, седна на ръба на леглото и спокойно зачака. Когато Хънтър и Тейлър се появиха пред него и седнаха пред килията му, на устните му сияеше горда усмивка.