Крис Картер - Престъпен ум

— Не си в позиция да преговаряш — каза тя, опитвайки се да запази спокойствие.

— О, напротив, агент Тейлър. Защото ваш екип сигурно претърсва всеки сантиметър на къщата ми в Мърфи. И ако са поне малко компетентни, те би трябвало да намерят онова, което вие и Робърт не видяхте… — Лушън млъкна и отново се втренчи в Хънтър. — Това е само началото.

Лушън беше прав в предположението си — специализиран екип на ФБР вече беше изпратен в Мърфи, за да огледа всеки сантиметър от къщата му.

Специален агент Стефано Лопес ръководеше този много опитен осемчленен екип за претърсване, сформиран преди осем години от директор Ейдриън Кенеди, който нямаше голямо доверие на специалистите по криминалистика. Преди няколко години бяха започнали да възлагат обработката на повечето местопрестъпления в страната на частни компании. Прекалено скъпо платените им криминалисти, ако можеше да се нарекат такива, несъмнено запалени от нарастващия брой телевизионни сериали от рода на «От местопрестъплението», които се излъчваха през последното десетилетие, искрено вярваха, че са звезди, и се държаха като такива.

Екипът на Кенеди беше отлично обучен да събира и анализира веществени доказателства и осемте му членове имаха научна степен по химия или биология, или и двете. Трима от агентите, включително Лопес, водачът на екипа, бяха изучавали медицина, преди да се присъединят към ФБР. Всички бяха висококвалифицирани и носеха със себе си лабораторно оборудване и апаратура, с която да извършват различни основни тестове на място.

За да ускори търсенето, агент Лопес бе разделил на части къщата и екипа на четири групи по двама. Екип А — агент Суарес и Фарли — претърсваше всичко в дневната и в кухнята. Екип Б — Рейна и Голдстайн — претърсваше двете стаи в коридора и малката баня. Екип В — агенти Лопес и Фулър — беше долу в мазето. И екип Г — агенти Вийегас и Карвър — оглеждаше двора навън.

Хората от екип В вече бяха снимали цялото мазе в първоначалния му вид и сега пресяваха всичко, докато го събираха, надписваха и слагаха в найлонови пликчета за веществени доказателства за по-нататъшен анализ. Първите предмети, които бяха прибрали, бяха парчетата човешка кожа, поставени в рамки.

Агенти Лопес и Фулър, докато внимателно откачаха първата рамка от източната стена, осъзнаха, че «картините» са направени елементарно, но хитро. Първо, парчето човешка кожа беше или накиснато, или напръскано с консервиращо вещество като формалдехид или формалин, което е разтвор на газообразен формалдехид във вода. След това парчето беше опънато и притиснато до плексиглас, дебел около два милиметра — колкото две обикновени микроскопски стъкла, долепени едно до друго. После върху човешката кожа беше поставено второ парче плексиглас, също толкова дебело. Така кожата беше като в сандвич с плексиглас от двете страни. За да се сведе до минимум разлагането ѝ, «сандвичът» беше херметически затворен със специален уплътнител и накрая — поставен в рамка като обикновена рисунка или картина.

— Това е сто процента откачено — отбеляза Лопес, след като провери за отпечатъци и последната «картина», но не откри такива.

Лопес беше висок и слаб, с къса къдрава коса, проницателни тъмнокафяви очи и крив нос, който му беше спечелил прякора Ястреба.

— Крайно откачено, Ястреб — съгласи се агент Фулър, който започна да надписва и да слага в пликове «картините». — Знаеш, че сме виждали много трофеи на убийци през годините, сред които и няколко части от тела, но това преминава всякакви граници. — Той кимна с глава към «произведенията на изкуството». — Този тип не е отрязвал пръст или ухо от жертвите си, а е одирал кожата им, поне частично, може би дори докато са били още живи, и за мен това го поставя в нова категория, с която не съм се сблъсквал досега.

— И каква е тази категория?

— Психопатско изродско шоу — ниво гросмайстор. Извратеняк с много умения и голямо търпение.

Ястреба се съгласи, като кимна.

— Да, това наистина е откачено, но мен най-много ме поразява стаята. — Той се огледа наоколо.

Очите на Фулър обходиха помещението, следвайки погледа на Лопес.

— Какво имаш предвид?

— Колко стаи с трофеи на убийци сме виждали през годините?

Фулър направи гримаса и повдигна рамене.

— Не знам, Ястреб, но със сигурност повече от достатъчно.

— Трийсет и девет, откакто е сформиран екипът — уточни Лопес. — Но сме виждали стотици снимки на други стаи с трофеи и знаеш, че всичките си приличат — малки, миризливи, мръсни, тъмни. Сещаш се за какво говоря. Обикновено са с големината на килер или барака, където извършителите събират частите, които са отрязали от жертвите си, където мастурбират или си фантазират разни неща, или каквото там друго правят, за да преживеят повторно времето, прекарано с жертвите. Виждал си ги. Всичките приличат на извратено светилище от холивудски филм на ужасите. — Той млъкна, вдигна ръце и отново огледа стаята. — Но погледни това място. Прилича на обикновена семейна дневна. Само дето е малко прашно. — Лопес прокара пръстите си в ръкавици по шкафа и показа резултата на Фулър, за да подсили довода си.