Джон Ле Карре - Дама, поп, асо, шпионин

— Не знам, сър — отговори сковано Роуч.

— Все трябва да си добър в нещо, всеки има някакво умение. Какво ще кажеш за футбола? Добър ли си на футбол, Бил?

— Не, сър — каза Роуч.

— Тогава сигурно умееш да въртиш бухалката? — попита небрежно Джим, като се отпусна с изпъшкване на кушетката и отпи от чашата. — Макар че не приличаш много на батър — добави внимателно той. — Въпреки това си индивидуален играч.

— Не знам — повтори Роуч и се премести половин крачка към отворената врата.

— Добре, какво можеш тогава? — Той отпи още една голяма глътка. — Все трябва да те бива в нещо, Бил, всеки има някакво умение. Моето е да правя жабки във водата. Наздраве!

В този момент това беше болезнен въпрос за Роуч, защото тъкмо той го занимаваше през повечето време. Наистина неотдавна бяха започнали да го обземат съмнения дали изобщо има някакъв смисъл в живота. В работата и в игрите той се смяташе за твърде неадекватен и дори ежедневната училищна рутина, като оправянето на леглото и сгъването на дрехите, му се струваше непосилна. Освен това не беше достатъчно набожен, както твърдеше старата мисис Търсгуд, защото много си кривял лицето в параклиса. Той търсеше вината за тези недостатъци предимно в себе си, но най-вече се обвиняваше за разпадането на брака на родителите си — нещо, което трябваше да предвиди и да предприеме мерки да предотврати. Той дори се питаше дали не е пряко отговорен, бидейки например извънредно непослушен или мързелив, или пък е настройвал родителите си един срещу друг, като по този начин лошото му поведение е задълбочило пропастта помежду им. В предишното училище беше опитал да го обясни, пищейки и симулирайки гърчове от церебрална парализа, като тези, от които страдаше леля му. Родителите му обсъдиха въпроса, както често правеха по своя си благоразумен начин, и смениха училището. Затова този случаен въпрос, зададен му в тясната каравана от едно едва ли не полубожествено същество, при това — сродна самотна душа, го докара почти до ръба. Той усети как горещина облива лицето му, очилата му се изпотяват и караваната започва да се разтваря в море от мъка. Роуч така и не разбра дали Джим забеляза всичко това, защото той внезапно му обърна изкривен гръб, отиде до масичката и продължи да отпива от пластмасовата чаша, подхвърляйки спасителни фрази.

— Ти обаче си добър наблюдател, да го знаеш от мене, мой човек. Самотниците сме такива, няма на кого да разчитаме, нали така? Никой друг не ме забеляза. Доста ме стресна, като изникна на хоризонта. Взех те за някакъв шаман. Бас държа, че Бил Роуч е най-добрият наблюдател в групата. Поне докато е с очила на носа, нали така?

— Да — съгласи се Роуч с благодарност, — така е.

— Ами стой тука тогава и наблюдавай — нареди Джим, нахлупвайки тропическия си шлем, — а аз ще изляза да оправя подпорите. Става ли?

— Да, сър.

— Къде е проклетото топче?

— Ето го, сър.

— Кажи, като почне да се мести — север, юг, накъдето се накланя. Разбра ли?

— Да, сър.

— Знаеш ли къде е север?

— Натам — каза бързо Роуч и протегна ръка в произволна посока.

— Добре. Просто ми кажи, като почне да се мести — повтори Джим и изчезна в дъжда.

Миг по-късно Роуч усети подът да се люлее под краката му и чу рев от болка или от гняв, докато Джим се бореше с подпората.

През този срок момчетата оказаха на Джим честта да му измислят прякор. Направиха няколко опита, преди да останат доволни. Опитаха с Войника заради армейското му излъчване, редките му и съвсем безобидни ругатни и самотните му експедиции из хълмовете на Куонток. Въпреки това Войника не се прихвана, затова пробваха Пирата и дори Гулаша заради лютите манджи, които ядеше, и аромата на къри, лук и чушки, който ги пресрещаше на топли талази, докато минаваха покрай Ямата на път за вечерната молитва. Гулаша беше и заради отличния му френски, който според някои беше малко лигав. Спайкли от пети Б го имитираше до съвършенство: „Чу въпроса, Бъргър. Какво гледа Емил? — конвулсивно изпъване на дясната ръка: — Не ме зяпай, мой човек, не съм ти някой шаман. Qu’est-ce qu’il regarde, Emile, dans le tableau que tu as sous le nez? 3 3 Какво гледа Емил на картинката под носа ти? (фр.). — Б.пр. Mon cher Berger 4 4 Драги ми Бъргър (фр.). — Б.пр. , ако веднага не ми съставиш едно смислено изречение на френски, je te mettrai tout de suite à la porte, tu comprends 5 5 Веднага ще те изгоня, разбираш ли (фр.). — Б.пр. , жабок такъв?“.

Тези ужасни заплахи обаче никога не се изпълняваха, нито на френски, нито на английски. По някакъв неясен начин те само допълваха излъчването му на добрина, което бързо се появи около него, добрина, която само децата могат да видят в големите.