Джон Ле Карре - Дама, поп, асо, шпионин

— Не, сър — отговори простичко Роуч с онзи безразличен тон, с който учениците винаги казват „не“, оставяйки положителните реакции на онези, които ги разпитват. Джим обаче не реагира по никакъв начин и Роуч внезапно изпита странното усещане за сродна душа, а също и надежда.

— Името ми е Бил — каза той. — Така са ме кръстили, но мистър Търсгуд ме нарича Уилям.

— Бил, значи. Бил се бил бил. Викат ли ти така?

— Не, сър.

— Все едно, това е хубаво име.

— Да, сър.

— Познавах много Биловци. Всичките бяха свестни.

По този начин стана тяхното запознанство, така да се каже. Джим не каза на Роуч да се маха, затова той остана на ръба, загледан надолу през опръсканите си от дъжда очила. Тухлите, забеляза с ужас той, бяха взети от парника за краставици. Там имаше няколко разклатени и явно Джим ги беше доразклатил. На Роуч му се стори прекрасно, че един новодошъл в Търсгуд може толкова хладнокръвно да посяга на тъканта на училището за собствените си цели, и дваж по-прекрасно, че Джим беше извел вода за караваната си от пожарния хидрант, тъй като този хидрант беше предмет на специално правило в училището — дори докосването до него се наказваше с бой.

— Ей, Бил. Случайно да ти се намира някое топче?

— Извинете, сър, какво? — попита Бил, попипвайки отнесено джобовете си.

— Топче, мой човек. Кръгло, стъклено, малко топче. Вече не играете ли на топчета? По мое време играехме.

Роуч нямаше топче, но Апрахамян имаше цяла колекция, донесена от Бейрут. На Роуч му трябваха петдесет секунди да се втурне обратно в училището, да осигури едно топче срещу невъзможни обещания и да се върне при Ямата, дишайки тежко. Там той се поколеба, защото в главата му Ямата вече принадлежеше на Джим и Роуч трябваше да поиска позволение да слезе. Но Джим се беше скрил в караваната, затова, след като почака малко, Роуч се спусна боязливо по склона и подаде топчето през прага. Джим не го забеляза веднага. Той отпиваше от чашата и гледаше през прозореца черните облаци, които се носеха над Куонток във всички посоки. Роуч забеляза, че отпиването всъщност беше доста трудно движение, защото Джим не можеше лесно да преглъща изправен и му се налагаше да накланя цялото си усукано тяло назад, за да постигне желания ъгъл. Междувременно дъждът отново се усили, тропайки по караваната като чакъл.

— Сър — каза Роуч, но Джим не помръдна.

— Проблемът на алвиса е, че няма никакви амортисьори — каза накрая Джим по-скоро на прозореца, отколкото на своя посетител. — Пробвал ли си да караш по задник по осевата линия? Направо ще се разглобиш. — Той пак се наклони и отпи.

— Да, сър — каза Роуч, изумен, че Джим го смята за шофьор.

Джим беше свалил шапката. Русолявата му коса беше късо подстригана и тук-там, където ножицата беше взела повече, имаше петна. Те бяха предимно от едната страна, затова Роуч реши, че Джим се е подстригвал сам със здравата си ръка, което го правеше още по-крив.

— Донесох ви топче — каза Роуч.

— Браво! Благодаря ти, мой човек. — Той взе топчето, търкулна го бавно по загрубялата си прашна длан и Роуч веднага разбра, че този човек е много сръчен и умее всякакви неща; това е човек, който разбира от инструменти и предмети.

— Неравна е, Бил, нали виждаш — довери мъжът, все още погълнат от топчето. — Крива е. Като мене. Гледай.

Той се обърна към по-големия прозорец. Под него имаше алуминиев перваз за събиране на кондензиралата влага. Джим сложи топчето на перваза и го изгледа как се търколи до края и падна на пода.

— Крива е — повтори той. — Подпорите са килнати. А така не бива, нали? Ей, къде тръгна, мизерник малък?

Караваната не беше никак уютна, реши Роуч, докато се навеждаше да вземе топчето. Можеше да е принадлежала на всекиго, макар да беше безупречно чиста. Кушетка, кухненски стол, печка на дърва, газова бутилка. Нямаше даже снимка на жена му, помисли си Роуч, който още не беше срещал неженени мъже, с изключение на мистър Търсгуд. Единствените лични предмети, които забеляза, бяха един платнен сак, закачен на вратата, набор шевни материали, пъхнати зад кушетката, и самоделен душ, направен от надупчена тенекиена кутия за бисквити и старателно запоен за тавана. А на масата имаше бутилка с някаква безцветна течност, джин или водка, защото това пиеше баща му, когато Роуч ходеше в апартамента му в събота и неделя през ваканциите.

— Изток-запад изглежда наред, но на север-юг определено е крива — обяви Джим, изпробвайки перваза на другия прозорец. — В какво те бива, Бил?