Майкл Коннелли - Боговете на вината

Съдия Легоу кимна замислено. Не можех да опровергая инсинуациите на Ланкфорд, защото до този момент Сиско не бе намерил връзка между заподозрения за нападението срещу Ла Кос — Патрик Сюъл, от една страна, и Марко и Ланкфорд, от друга. В най-добрия случай отговорът ми можеше да се определи като слаб.

— Разследването все още не е приключило — казах. — Не бих прибързвал със заключенията.

— Сигурен съм, че никой няма да го направи — отвърна Ланкфорд.

На лицето му не беше изписано обичайното надменно самодоволство. Разчетох това като първи признаци, че нещо в него се променя. Може би бе затиснат от тежестта на знанието, че вече не е в безопасност. Ако нападението срещу Ла Кос бе опит да се сложи край на този процес, както ми се струваше, то тогава той се бе провалил. Въпросът сега беше колко се е провалил.

— Ваша Чест — започна Форсайт, — в светлината на последните събития и заради времето, което със сигурност ще бъде необходимо на жертвата, за да се възстанови, обвинението настоява процесът да се обяви за опорочен. Наистина не виждам алтернатива. Няма да успеем да гарантираме безпристрастността на делото и на съдебните заседатели, ако продължим, докато обвиняемият стигне до състояние, в което ще може да се върне в съда — ако изобщо стигне до такова състояние.

Съдия Легоу кимна, погледна ме и попита:

— Логично ли ви звучи това, господин Холър?

— Не, Ваша Чест, никак даже. Но бих искал колегата ми госпожица Арънсън да отговори на господин Форсайт. Тя е по-подготвена от мен. Прекарах нощта в болницата с клиента си.

Съдията кимна на Дженифър и тя представи прекрасни автентични аргументи срещу обявяването на процеса за опорочен. С всяко следващо изречение ставах все по-горд, че съм я привлякъл в екипа си. Без съмнение щеше да дойде денят, в който да й дишам праха. Но засега работеше за мен и с мен, на по-добро не можех и да се надявам.

Аргументите й бяха систематизирани в три стегнати точки. Първо, обявяването на процеса за опорочен би било предразсъдък към обвиняемия. Тя цитира разходите по събирането на доказателства за обвиненията, продължаващото задържане на Андре ла Кос и цената му, както и простия факт, че прокуратурата вече е изслушала по-голямата част от стратегията на защитата и ако процесът бъде обявен за опорочен, ще има възможност да се подготви по-добре за следващото дело.

— Ваша Чест, това не е честно в никакъв случай — каза тя. — Това е предразсъдък.

По мое мнение дори само този аргумент беше достатъчно добър, за да докаже тезата й. Но Дженифър закова Легоу със следващите две точки. Заяви, че при ново дело ще бъдат похарчени още пари на данъкоплатците. И завърши с това, че справедливостта ще възтържествува само ако процесът продължи.

Последните две точки бяха гениални, защото уцелиха Легоу право в сърцето. Съдия е изборна длъжност и никой кандидат за поста не би искал да бъде наречен от опонента си или от някой вестник разхитител на парите на данъкоплатците. А тържеството на справедливостта беше отправка към правото на преценка на съдията. Крайната цел на Легоу бе да осигури тържество на справедливостта и тя трябваше да реши дали ако прекрати процеса това ще стане, или ще бъде възпрепятствано.

— Госпожице Арънсън — каза Легоу, след като Дженифър приключи, — аргументите ви са изчерпателни и убедителни, но клиентът ви е в болнично легло в интензивното. Нали не предлагате да заведем съдебните заседатели при него? Смятам, че съдът е изправен пред дилема само с едно решение.

Само тази част бяхме репетирали. Най-добрият начин да постигнем каквото искаме бе да отведем съдията при него, а не да й го поднесем на тепсия.

— Не, Ваша Чест — каза Дженифър. — Смятаме, че трябва да продължим без присъствието на обвиняемия, след като посъветваме заседателите да не взимат предвид това, че го няма.

— Това е невъзможно — веднага възрази Форсайт. — Всяка присъда, която постигнем така, ще бъде върната от апелативния съд за пет минути. Обвиняемият има право да се изправи срещу обвинителите си.

— Няма да бъде върната, ако обвиняемият съзнателно се отказва от правото си да се яви в съда — каза Дженифър.

— Да бе, страхотно — отвърна Форсайт саркастично. — Но доколкото знам, клиентът ви е в безсъзнание, а заседателите седят и чакат.

Бръкнах във вътрешния джоб на сакото си и извадих декларацията с отказа, която бях занесъл в затворническата болница предната вечер. Подадох я на Легоу и казах: