Клайв Касслер - Черно море

— В хангара на НАВПД има един „Робинсън 44“ — отговори Гън. — Ще наредя да го заредят и подготвят за полет. Но не съм сигурен, че имаме дежурни пилоти.

Пит кимна на Джордино, преди да отговори на Гън:

— Ето ги пред теб.

Пит и Джордино вече излизаха от вратата, преди Гън да беше успял да набере телефонните номера. Те подгониха колата през оживеното предобедно движение и стигнаха за минути до вашингтонското национално летище „Роналд Рейгън“, южно от сградата на НАВПД. Пит даде газ покрай своя дом, преустроен хангар в отдалечена част на летището, и се насочи към терминала на частната авиация. Двигателят на яркотюркоазения хеликоптер вече работеше на празен ход пред хангара на НАВПД. Чакащият ги летищен екип им предаде машината и само няколко минути по-късно вече бяха във въздуха. Пит седеше на пилотското място.

Той насочи „Робинсън R44“ над река Потомак и по нея в южна посока, оглеждайки водите напред за влекача и баржата. Близо до Маунт Върнън [37] Някогашната плантация на Джордж Вашингтон. — Б. пр. те прелетяха над двойка моторници на бреговата охрана, които бързаха надолу по реката. Няколко мили по-късно хеликоптерът прелетя над полуостров Мейсън Нек и Пит забеляза оранжев плавателен съд.

— Това е нашата мишена.

Когато наближиха град Куантико и близката военноморска база, започнаха ясно да различават влекача и следващата го баржа. До него вече имаше катер на бреговата охрана, който го насочваше към брега.

— Изглежда са го подкарали към обществената марина на Куантико — каза Джордино.

Пит направи кръг над двата съда, след това полетя обратно към Куантико. До марината имаше празен паркинг и той кацна там. С Джордино стояха на кея, когато влекачът спря успоредно на него. Двете моторници на бреговата охрана пристигнаха секунди по-късно и скоро пристанището загъмжа от въоръжени мъже.

— За какво е всичко това? — извика капитанът на влекача, който говореше с лек британски акцент. Потен, по шорти и тениска, беше свален на брега под дулата на оръжията.

Пит и Джордино се качиха на борда на баржата, след като и тя се плъзна успоредно на кея, и започнаха да отварят капаците на трюмните люкове. Един лейтенант от бреговата охрана се присъедини към тях, когато вдигнаха първия капак и тримата надникнаха в трюма.

— Пясък — установи Джордино.

Останалите три трюма също бяха пълни с фин пясък. Пит скочи в единия от тях и с дръжката на брадвата от противопожарния комплект провери половин метър надолу, но не откри нищо. Повтори упражнението и в останалите три трюма.

— Нещо? — попита Джордино.

Пит поклати глава. Той се качи обратно на палубата, а лейтенантът от бреговата охрана посочи влекача.

— Капитанът на влекача твърди, че изпълняват правителствена поръчка да изсипят пясъка по протежение на брега на река Анкостия за укрепване на брега. Имаме заповед да арестуваме и двата плавателни съда за пълна проверка. Ще извадим пясъка до зрънце, за да се уверим, че няма нещо скрито отдолу.

— Благодаря, лейтенант — каза Пит. — Подозирам, че няма да намерите нищо.

Двамата с Джордино отидоха на носа на баржата и се вгледаха във влекача, швартован пред тях.

— Можем да наречем това бебче „Дивата гъска“ — каза Джордино, подпирайки се между двата кнехта на баржата. — Мисля, че бомбата е отплавала на изток от Бермудските острови, а не на запад.

— Може би — съгласи се Пит, — но защо някой ще тегли баржа с пясък през половината Атлантически океан?

— Може да е пристигнала празна и да са натоварили пясъка някъде във Вирджиния.

Пит се вторачи в Джордино, докато обмисляше тази идея, когато му хрумна обяснението.

— Не, Ал, това е различна баржа. Просто са ги разменили.

— Откъде знаеш?

Пит показа двата кнехта за буксирното въже.

— Защото си се облегнал на доказателството.

Хайрам Йегър потвърди, че сателитната снимка на влекача, направена вчера, показва, че тегли баржа с три кнехта на носа. Подробният анализ разкри разлика и в цвета и ръждивите петна между двете баржи.

Тази новина задейства пълна блокада на река Потомак, където в издирването бяха включени всички съдове на бреговата охрана, полицията и техните хеликоптери. Пит и Джордино също подпомогнаха каузата, като със самолета стигнаха чак да Чесапийк, преди да се върнат обратно, прелитайки отново над реката.

След като получиха разрешение да кацнат на летището на Корпуса на морската пехота в Куантико, Пит приземи машината за дозареждане. Докато чакаха да дойде цистерна, чуха силна подводна експлозия от тесния залив отвъд летището. Един от наземния екип забеляза техния интерес.