Джон Гришэм - Разплата

По време на кръстосания разпит Джон Уилбанкс изясни историята на собствеността на имота и наблегна на факта, че земята принадлежи на семейство Банинг повече от сто години. Нима не било всеизвестно в окръг Форд, че семейство Банинг ревностно пазят земята си? Слим заяви, че не може да свидетелства какво е всеобщо достояние, а да говори само от свое име, но да, земята в крайна сметка щяла да стане собственост на следващото поколение Банинг.

След изчерпването на въпросите Слим побърза да напусне свидетелското място и да се върне в кабинета си.

Призоваха заместник-шериф Рой Лестър да даде показания. Както повеляваха законите на Мисисипи, той свали служебния си револвер, кобура и колана, преди да заеме свидетелското място. Когато Труит започна да го обстрелва с въпроси, Лестър продължи разказа на Хоп и описа местопрестъплението, както го заварил. Най-напред се опитал да успокои госпожа Бел, която била в истерия, и напълно основателно. Бил с нея, когато пристигнал шериф Гридли, и я отвел отсреща, на верандата на госпожа Ванландингам. После отишъл в църквата и помогнал за разследването.

Джон Уилбанкс нямаше какво да попита.

Фактите бяха на страната на прокурора, както обикновено се случваше, и по тази причина Труит се държеше решително и предизвикателно. Нямаше нужда да проявява творчество. Постепенно щеше да сглоби разказа и да преведе съдебните заседатели през престъплението и последиците от него. Следващият му свидетел беше шериф Никс Гридли.

Никс описа местопрестъплението и съдебните заседатели най-накрая видяха мъртвото тяло и кръвта на поредица от увеличени снимки. Те бяха зловещи и тенденциозно подбрани, но съдиите в Мисисипи открай време ги допускаха. Убийствата са отвратителни, а онези, които преценяват каква е истината, имат право да видят вредата, нанесена от обвиняемия. За щастие, снимките не бяха достатъчно големи, за да се виждат от залата и от балкона. Джаки Бел беше пощадена от гледката на мъртвия си съпруг, но въпреки това наличието на тези доказателства я разстрои. Никой не й беше казал, че Декстър е бил сниман, докато кръвта му се е стичала по пода. Какво щеше да стане с тези снимки след процеса?

Докато ги разглеждаха, неколцина съдебни заседатели хвърляха убийствени погледи към Пийт. Той разлистваше дебела правна книга, рядко вдигаше очи и през цялото време беше равнодушен, сякаш не присъстваше на собствения си процес.

Никс разказа за разговора си с Хоп, който им посочил убиеца. Заедно с Рой Лестър и Ред Арнет отишли у Пийт Банинг да го арестуват. Той ги очаквал на верандата. Съобщил им, че оръжието е в пикапа му, и те го взели. Не обелил нито дума, докато пътували към ареста, където ги чакал Джон Уилбанкс. Господин Уилбанкс заявил, че не може да се провежда разпит, ако не присъства и той, затова Никс така и не успял да разговаря с обвиняемия, който и до ден-днешен не бил казал нито дума защо е убил свещеника.

— Но имате ли представа какви са мотивите му? — попита Труит.

Джон Уилбанкс нямаше търпение най-сетне да направи нещо адвокатско. Скочи на крака и каза:

— Възразявам. Свидетелят няма право да ни запознава със своята „представа“ или мнение за мотива.

— Приема се.

Труит невъзмутимо се приближи към масичката пред съдийското място, бръкна в една кутия, извади револвер и го подаде на Никс.

— Това ли е оръжието, което сте взели от пикапа на Пийт Банинг?

Никс го хвана с две ръце и кимна.

— Да.

— Бихте ли го описали на съдебните заседатели?

— Разбира се. Армейски колт четиридесет и пети калибър, револвер, побиращ шест патрона в барабана, с четиринайсетсантиметрова цев. Много хубаво оръжие. Бих казал, истинска легенда.

— Знаете ли откъде обвиняемият е закупил това оръжие?

— Не. Пак повтарям, не съм разговарял с него.

— Знаете ли колко патрона е изстрелял обвиняемият по жертвата?

— Три. Хоп каза, че е чул три изстрела, а преди малко госпожа Бел свидетелства, че е чула три звука. Според аутопсията убитият е улучен два пъти в гърдите и веднъж в лицето.

— Намерихте ли куршумите?

— Да, два от тях. Единият е минал през главата и е заседнал в дунапренената тапицерия на стола, на който е седял убитият. Другият е минал през гръдния кош и е заседнал по-ниско в стола. Третият е изваден от патолога по време на аутопсията.

Джаки Бел избухна в сълзи и захълца. Ерол Маклийш стана и й помогна да се изправи. Тя напусна съдебната зала, закрила лицето си с ръце, а останалите гледаха и чакаха. Когато вратата се затвори зад нея, Майлс Труит се извърна към съдия Озуълт, който му кимна да продължи.