Лоуренс О’Брайен - Йерусалимска загадка

— Да, госпожо. — Той бе вперил поглед в екрана пред себе си.

Тя се отдалечи.

Докладът на екрана, който съдържаше последните сведения от електронното следене на лорд Бидонър — бивш член на Камарата на лордовете само заради титлата, наследена от баща му — не му носеше никаква нова информация.

Бидонър бе един от онези лордове, който не изпълняваше отговорностите си и чиито сенчести връзки и тъмни сделки му гарантираха, че никога няма да получи покана за градинско парти в Бъкингамския дворец.

Но все още не разполагаха с нищо определено срещу него. Той бе получил телефонно обаждане от заподозрян участник в заговор за разпространение на чума в Лондон, което стигаше да бъде наблюдаван и разследван, но не и арестуван.

Преди седмица сержант Финч беше наредила: „Имаме нови заплахи, Хенри. Него вече го проверихме. Знаеш, че е навлязъл поток от заподозрени от Пакистан и Египет. Засега трябва да оставим настрана лорд Бидонър“.

Но Хенри не беше убеден в думите й.

Спомена го отново на заседанието в понеделник сутринта. Шефът на отдела изложи досието на Бидонър върху голям екран и изреди набързо подробностите от проучването на лорда през последните шест месеца.

— Той издържа на всяка проверка. Баща му е бил дълбоко уважаван, непоклатима фигура в Камарата. Знам, че майка му е била австрийка, но вече не обвиняваме хората в подобни неща, Хенри. — Из стаята се разнесе хихикане. Хенри не отвърна.

Подозренията му обаче не бяха свързани с австрийския произход на майката, а по-скоро с други неща: с кодираните системи с телефонни номера и имейли, които използваше Бидонър; с безкрайните му печалби на борсата от акции във военната индустрия, които той подбираше с необяснима далновидност; и с политическите му речи на тясно специализирани срещи, касаещи промените в населението на Европа и възхода на исляма… Поотделно всички тези дейности бяха легитимни, но взети заедно, не даваха мира на Хенри.

Той кликна върху друга част от екрана. По-късно щеше да поиска да се отменят сведенията от електронното наблюдение. Трябваше да преразгледа един инцидент в Амстердам.

Бяха идентифицирани двете жертви на странно изгаряне. Те бяха брат и братовчед на арестуваните в Лондон за участие в заговора с вируса на чума миналия август. Арестуваните мъже не знаеха какво точно са вършели през онзи ден. Оказа се, че са били подмамени. Но все още ги държаха в затвора до събирането на нови данни.

По всичко личеше, че виновникът за заговора току-що се бе отървал от някои хора, които можеха да го издадат.

Имаше още един факт около инцидента, който безпокоеше Хенри. Всички тези подлъгани участници бяха заточени палестинци от едно село на юг от Йерусалим. Село, където се бяха случили отвратителни събития…

Пред нас на опашката се мъдреше плешив мъжага с размери на гигант заедно с придружителката си, която имаше каменно изражение. На ръст сигурно надхвърляше два метра. Аз бях един и осемдесет и пет, а той се извисяваше над мен. Дочух ги да си разменят няколко думи на руски.

— Приличат на кандидати за членство в „Организация“ — прошепна Изабел.

Поклатих глава неразбиращо.

— Това е бандата на руските евреи — обясни тя.

— Сравнението е доста грубичко — рекох. — Тогава ние на какви ли приличаме?

— На отписани от поколение Z 2 2 Термин за поколението, родено след 2000 г. — Б.пр. .

— Говори за себе си. Аз не съм се пенсионирал на тридесет и шест като някои хора, които познавам.

Тя ми отправи една от усмивките си, след което отмести очи, сякаш търсеше някого. Обърнах се. Имаше прекалено много хора зад нас, за да разбера към кого точно гледаше.

— Някой приятел ли чакаш?

— Не, не е това. — Изабел се наведе към мен. — Стори ми се, че мярнах един познат. — Тя поклати глава. — Но не беше той.

В самолета прекарах повечето от времето в четене на пътеводител за Израел. Към средата на полета малка групичка мъже с ермолки 3 3 Ермолка — традиционна еврейска мъжка шапка. — Б.пр. отидоха към предната част на кабината и започнаха да се полюшват напред-назад с наведени глави. Молеха се.

След малко, щом чух как някакъв пътник възкликна, че се вижда остров Миконос, погледнах през прозореца. Островът се различаваше едва-едва през синя мъгла близо до хоризонта. Точно сега нямаше да има много хора по плажовете му.

Когато започнахме да се спускаме и отново светна знакът за коланите, видях през небето да се стеле струйка дим.