Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

Проктър продължи тичешком в следващото помещение, като не преставаше да стреля и да пръска стотици бутилки в проблясващ дъжд от стъкло.

Двайсетте патрона му помогнаха да мине през третата стая, която бе по-малка и пълна с витрини с препарирани птици. С изпразнен вече пълнител той зае позиция зад тежък дъбов шкаф до стената. Клекна, затаи дъх и се заслуша напрегнато.

Остатъчните звуци от стрелбата отекваха в подземието — изтичащи течности, падащо стъкло, отделни трясъци. Каменният под зад него сега беше покрит с хиляди парчета стъкло. Никой — абсолютно никой — не можеше да мине по него безшумно. Ако убиецът беше зад него, нямаше да е в състояние да го проследи, без да се издаде.

Продължи да чака. Постепенно звуците на унищожението затихнаха, оставяйки само монотонното кап-кап на течностите и отвратителната воня на алкохол, формалдехид, мъртви животни и изсушени насекоми.

Проктър знаеше, че следващото помещение също е заето от витрини и предлага много скривалища. Спомни си, че витрините са пълни с древни сечива и устройства. Нямаше представа защо Енох Ленг е събирал тези странни колекции, а и не му пукаше. Знаеше само едно — че противникът му най-вероятно се крие в една от стаите отпред.

Остана да чака много дълго. Често успехът идваше с надхитряването на противника. Накрая той щеше да се раздвижи. И тогава — бам .

Но този път цареше пълна тишина. Противникът не се издаваше.

Макар да имаше вероятност убиецът да лежи мъртъв или тежко ранен в някоя от стаите, през които бе минал, Проктър се съмняваше в това. Инстинктът му казваше, че Албан е в някое от помещенията отпред.

И чака.

Проктър махна празния пълнител и сложи втория голям. В същия миг чу хрущене на стъкло.

Обърна се, изумен, че убиецът е зад него, и бързо намери по-удобна за защита позиция в една ниша в стената.

Зачака отново, като се вслушваше напрегнато. Целият под на предишното помещение бе покрит с разбито стъкло. Невъзможно беше да минеш по него, без да вдигнеш шум. Или грешеше?

Много бавно Проктър изпълзя до края на каменната арка, като се вслушваше. Не се чуваха никакви други звуци. Да не би нещо да беше паднало върху стъклото?

Неувереността започна да го гризе. Трябваше да види, да разбере. Изведнъж се втурна на пълна скорост обратно през прохода, като тичаше през средата на стаята, и отново стреля наляво и надясно. Видя някакво движение от дясната си страна, зад редица пръснати бутилки, и стреля няколко пъти в рафтовете, преди да заеме позиция в една ниша в отсрещната стена.

Притиснат в тясното пространство, се заслуша отново. Със сигурност беше улучил убиеца, или най-малкото го беше посипал със счупено стъкло. Би трябвало да е ранен, може би ослепен, уплашен, объркан.

… Или само така му се искаше?

Чу се ново силно хрущене на стъкло, този път категорично от стъпка.

Проктър изскочи от нишата и се затича, като стреляше в посока на звука, през вече изпотрошените бутилки. Във въздуха се разлетяха още проблясващи парчета, изпопадаха нови рафтове, буркани избълваха съдържанието си. Но докато съсипваше помещението, от което беше дошъл звукът, Проктър осъзна, че там няма никого. И нищо. Продължи да тича, докато не стигна другия край на стаята, зае позиция в ъгъла и се огледа.

Внезапно във въздуха полетя камъче, улучи крушката и помещението потъна в мрак. Проктър незабавно стреля в посоката, от която бе хвърлено камъчето. Светлината от съседното помещение му осигуряваше смътна видимост.

Свали пистолета, като дишаше тежко. Колко патрона му оставаха? Обикновено броеше, но този път им беше изгубил броя. Беше изстрелял двайсет, плюс най-малко още петнайсет. Което означаваше, че му остават около пет в този пълнител и десет в последния.

Кошмарът му, че може да остане без муниции, започваше да се сбъдва.

Докато клечеше в тъмния ъгъл, осъзна, че стратегията му е погрешна. Имаше си работа с противник с невероятна сила и умения.

Трябваше му нова стратегия. Убиецът вероятно го очакваше да продължи по същия начин, да сондира, да търси, както бе правил досега. Затова той щеше да се върне обратно. И да принуди убиеца да дойде при него.

Без да се отделя от стената, Проктър се промъкна до входа към следващото помещение. Единствената електрическа крушка светеше. Тази стая също бе пълна с бутилки и подът бе покрит със стъкло. Сега Проктър се озова пред същия проблем, пред който беше изправил противника си. Не можеше да направи и крачка, без да вдигне шум.