Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

— Ограбил банка ли? — намеси се Кори, за да не позволи разговорът да се отклони в друга посока. — Как така?

Милър явно намираше и тази история за забавна.

— А бе тоя тип беше пълен идиот. Хич не го биваше в продажбата на коли, не изкарваше комисиони и един ден скочил в една кола от паркинга, отишъл в местния клон на „Делауер Тръст“, влязъл вътре и ограбил проклетата банка.

Последва още смях.

— Откъде знаят, че е бил той? — попита Кори.

— Първо, колата е от нашия паркинг, както вече казах. С дилърските номера. Второ, бил облечен в обичайния си боклучав костюм, който всички разпознахме. А и самият Рико го видял как потегля с колата.

Всички закимаха.

— Трето, намерили негови косми по облегалката.

— А стига бе — каза Кори. Обзе я мрачно настроение. Задачата се очертаваше гадна и тежка — ако се приемеше, че баща й наистина е невинен.

— И не само това, ами намерили и негови отпечатъци върху бележката, която дал на касиерката.

Това вече звучеше малко прекалено.

— И сега в затвора ли е?

— Не. Изчезна. Още го търсят.

Кори изчака секунда.

— И в какъв смисъл е бил задник?

Милър дръпна отново от цигарата си, погледна я и издиша през носа.

— Интересно ти е, а?

— Да. Така де, все пак имаме една и съща фамилия.

Милър кимна.

— Както казах, хич го нямаше в продажбите. Освен това… не участваше в програмата.

— Програмата ли?

— Тук правим бизнес по определен начин.

— Не трябва ли да знам за тази програма?

Милър изгаси цигарата си и стана, загледан към изложбения салон, където току-що бе влязла някаква двойка и сгъваше чадърите си. Мъжът носеше жълт плик.

— Сега ще разбереш. В гаден ден като тоя всеки, който дойде, е купувач. Ела. — Той й намигна и погледът му се плъзна по циците й.

Щом приближиха, Милър поздрави сдържано двойката, като говореше тихо. Представи Кори като начинаещ дилър и ги помоли за съгласието им да участва. Техниката си я биваше и те се съгласиха.

— Може дори да получи първата си комисиона — каза Милър. — Първият й голям успех тук. Нали, Кори?

— Да! — ентусиазирано се съгласи Кори.

Погледна двамата клиенти. Мъжът почти със сигурност беше доктор, с много ограничено време, свикнал да взема бързи решения. Жена му, слаба и нервна, облечена в туристически дрехи, искаше черна „Ескалада". Без никакви предисловия съпругът започна внимателно подготвеното си слово. Прекарал часове в интернет. Дори знаел коя точно кола на паркинга иска. Имал дълъг списък допълнително оборудване, надлежно разпечатан; знаел цената и бил склонен да плати двеста долара над нея. Ако не могат да сключат сделката сега с поставените от него условия, бил готов да се обърне към друг продавач в съседния град, който имал почти същата кола на паркинга си. И още нещо — не искал никакви там платнища, мазила против ръжда и така нататък. Само колата.

Докторът млъкна, леко запъхтян. Сигурно ситуацията за него беше толкова стресова, колкото и в спешното отделение. Кори се зачуди как ли ще се справи Милър.

За нейна изненада Милър изобщо не се беше смутил. Не се опита да се пазари, нито да възразява. Тъкмо обратното, поздрави доктора за проучването му и изрази мнение, че самият той е доволен от възможността за бърза и ефективна транзакция, макар печалбата да не е кой знае каква. Продажбата си е продажба. Разбира се, не бил сигурен дали ще е възможно да продаде колата едва ли не на заводска цена, но обеща да говори със собственика на автокъщата. Как смята да плати докторът, в брой или по банков път?

По банков път. Десет хиляди веднага, останалите на вноски.

Милър взе номера на социалната осигуровка на доктора и някои други данни, настани двамата клиенти в луксозната чакалня с чаши кафе, а самият той тръгна към работната си клетка, следван от Кори. Тя гледаше през рамото му как той проверява на компютъра кредитния рейтинг на доктора и започва да пише офертата.

— Не трябва ли да питаш господин Рико?

— Не е нужно да го питам за нищо — отвърна Милър.

— Наистина ли смяташ да им продадеш колата на цената, която искат?

Милър се ухили.

— Естествено.

— Как тогава ще направиш печалба? Така де, двеста долара едва ли си заслужават цялото усилие.

Милър продължи да пише, после сложи със замах подписа си под офертата.

— Има много начини да, хм… одереш котката.

— Например?

— Гледай и се учи.

Тя го последва в чакалнята. Милър размаха документите.

— Всичко е готово. Шефът, господин Рико, одобри сделката, макар да се наложи здравата да настояваме. Между нас казано, не беше особено щастлив. Но както казах, продажбата си е продажба, а в отвратителен ден като този е направо късмет да продадем каквото и да било. Има обаче една малка подробност — кредитният ви рейтинг не отговаря точно на най-изгодната лихва по вноските. Въпреки това ви предлагам отлична цена, почти също толкова сладка като предишната, което е най-доброто предвид обстоятелствата…