Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

До вагона имаше десетина метра открито пространство.

Пендъргаст рязко скочи и се хвърли напред, след което се метна под прикритието на вагона. От новата си позиция можеше да наблюдава вратата, през която бе влязъл, както и голямата сводеста порта в другия край на залата. Прашният бетонен под беше осеян с отпадъци, а в прахта можеха да се различат стъпки.

Пендъргаст се промъкна до края на вагона, притича бързо през още едно открито пространство, скри се зад една колона, после зад още една и скоро се озова до сводестата порта. Беше затворена, но не и заключена.

Пендъргаст извади от джоба си малко диодно фенерче, долепи го за пистолета си, завъртя се и с вдигнато оръжие се втурна пред вратата, като покриваше пространството пред себе си.

Намираше се не в помещение, а в дълъг студен тунел, явно навремето използван за складиране на бира, както можеше да се съди по няколкото купчини разпадащи се бъчви и безбройните плесенясали бирени бутилки.

Озадачаването му се засили. Би трябвало да са тук и да го чакат. Би трябвало да се досетят, че ще дойде. И въпреки това от тях нямаше и следа.

Стигна до края на тунела и се озова пред нов проход. Зад него се виждаше още едно огромно открито пространство, пронизано от тънки слънчеви лъчи. Единият ъгъл бе зает от огромна пещ за сушене на хмел.

Фенерчето освети следите по пода — събираха се около металната врата на пещта, която зееше отворена. Отгоре, непосредствено под засводения покрив, покрай стената минаваше тесен метален мост.

Долепен до стената, Пендъргаст стигна до място, откъдето можеше да погледне нагоре към пътеката. Очите му вече бяха напълно свикнали с полумрака и той видя, че тесният мост също е празен.

Продължи покрай стената към вратата на пещта. Приближи я с извадено оръжие; после се втурна покрай нея, спря от другата страна и я отвори още повече, за да я използва като щит срещу потенциални стрелци.

Не последва нищо освен силен стон на ръждиво желязо. Той освети вътрешността на пещта. Беше празна.

Стените бяха почернели от сажди, а подът бе осеян с остатъци от храна. В единия ъгъл имаше кофа. В стената бяха забити вериги с окови, а по обгорения тухлен под отдолу се виждаха малки петънца кръв. В друг ъгъл имаше мръсно одеяло без дюшек. В трети се търкаляха стари окървавени бинтове. Явно това е бил временният затвор на Тристрам.

Пендъргаст претърси методично боклуците, като от време на време прибираше по нещо в епруветка или пликче. Но така и не намери нищо интересно.

Излезе навън и започна да изследва подробно района. В една ниша откри мястото, където вероятно бе живял Албан — походно легло, празна бутилка за газов котлон, чиста кофа. Огледа наоколо, но всичко беше старателно почистено.

Знаели бяха, че ще дойде — и бяха изоставили скривалището си.

В друга ниша имаше груба дъсчена маса, на която имаше котлон, евтина кафеварка и чаша. Пендъргаст насочи лъча на фенерчето към земята и се опита да последва разбърканите отпечатъци от стъпки в търсене на други места, които биха могли да бъдат използвани. След като не откри нищо, се качи по несигурната метална стълба на мостчето и мина по него, търсейки скрити места. Нищо.

Отново се върна в нишата на Албан. След това огледа масата. Грубата повърхност бе покрита с петна от кафе и отпечатъци от чашата. Пендъргаст поднесе фенерчето към ръба на масата и започна да осветява повърхността под различни ъгли. На четвъртия път лъчът освети някакви едва забележими букви върху мекото дърво. Един от надписите беше написан с повече натиск и подчертан два пъти. Пендъргаст остави фенерчето върху масата, извади от джоба си лист и молив, сложи листа върху знаците и внимателно започна да снема отпечатък с молива. Постепенно започнаха да се различават отделни букви. Пендъргаст бързо ги записа на друг лист, като оставяше празни места за онези, които бяха прекалено нечетливи. Опита да снеме отпечатъци от няколко посоки, като всеки път успяваше да изолира различни букви, докато не получи пет от общо осем.

БЕ_ _ _ЕСТ

Разгледа отпечатъка с лупа, после разгледа самата маса и накрая успя да добави още една буква.

Б Е _ A _ Е С Т

Загледа се дълго в листа. И накрая с едно бързо движение на молива завърши надписа:

БЕТАТЕСТ

Д-р Джон Фелдър седна малко обезсърчено в основното помещение на портиерната на Уинтур. Часове наред се беше мъчил да направи сградата горе-долу годна за живот — изми стените и пода с белина, махна паяжините, избърса прах от всички повърхности, замъкна всички вехтории в малкото подпокривно пространство — и вече можеше да спи, без да си представя как разни неща пълзят по лицето и ръцете му. Беше донесъл само няколко неща — надуваем дюшек и спален чувал, лаптоп, печка духалка, книги, храна и електрическа кана (кухнята бе твърде ужасяваща, за да си помисли изобщо да я използва), но не можеше да се каже, че се чувства като у дома.