Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

Куршумът само беше одраскал ръката на Пендъргаст, но въпреки това той усети как топлата кръв потече надолу към лакътя му.

— Изглежда, ви подцених — разнесе се гласът на Фишер. — Успяхте да забъркате ужасна каша. И какво смятате да правите сега?

— Да ви убия.

— Един от двама ни ще умре — но това няма да съм аз. Въоръжен съм и не съм ранен. Прекатурването през борда беше представление, както може би сте се досетили.

— Вие убихте жена ми. Трябва да умрете.

— Тя принадлежеше на нас и никога не е била ваша. Тя бе наше творение. Част от великия ни проект.

— С проекта ви е свършено. Лабораториите ви, базата ви са унищожени. Дори опитните ви образци се обърнаха срещу вас.

— Може би. Но нищо няма да убие мечтата ни, мечтата за усъвършенстване на човешката раса. Това е най-голямата, върховната научна цел. Ако си мислите, че това е краят, жестоко се заблуждавате.

— Боя се, че вие сте заблуденият, mein Oberstgruppenführer — разнесе се глас зад Пендъргаст. Той се обърна и видя Албан да приближава откъм гората. Беше вир-вода, ризата му бе изцапана с кръв, половината от доскоро красивото му лице беше ужасно изгоряла, розова и черна, кожата на няколко места беше стопена, а на други се виждаха мускули и дори кост. В ръката си държеше Р38.

Албан скочи пъргаво на третата скала и се изправи, очертан на фона на горящия остров. Макар да бе изгорен и ранен, се движеше с предишната бързина и грациозност.

— Търсех ви, хер Фишер — рече той. — Исках да докладвам, че нещата не се развиха точно по начина, по който бяхте планирали. — Той кимна към горящите останки от острова. — Както може би сте забелязали.

Запрехвърля пистолета от ръка в ръка и се изкиска странно. Държеше се като смахнат.

— Я по-добре изпълзете от скривалищата си и се изправете един срещу друг като истински мъже. Краят на играта трябва да е честен — нали, хер Фишер?

Фишер реагира пръв. Без да каже нито дума, се изправи и се качи на скалата. След малко Пендъргаст направи същото. Тримата, окъпани в адско оранжево сияние, се гледаха един друг.

Фишер се обърна към Албан и каза горчиво:

— Ти си виновен за всичко това повече и от баща си. Ти ме разочарова, Албан. Ужасно ме разочарова. След всичко, което направих за теб, след поколенията генетичен подбор и усъвършенстване, след петнайсет години вълнуващо и старателно възпитание — ето как се представяш.

И се изплю във водата.

— И как точно съм се провалил, хер Фишер? — В гласа на Албан се долавяше някаква странна нова нотка.

— Провали се в последното изпитание за зрелост. Имаше много възможности да убиеш този човек, баща ти, но не го направи. Поради това цветът на нашата младеж, семето, което щеше да засее Четвъртия райх, се пръсна. Би трябвало да те застрелям като куче. — Пистолетът на Фишер трепна в посока към Албан.

— Момент, mein Oberstgruppenführer. Аз все още мога да убия баща си. Ще го направя сега. Гледайте. Позволете да го застрелям — и да си възвърна благоволението ви.

Албан вдигна оръжието си към Пендъргаст.

Един безкраен миг тримата стояха като замръзнали, всеки на една от трите стърчащи от езерото скали. Пистолетът на Албан беше насочен към Пендъргаст. Пендъргаст отклони собственото си оръжие от Фишер и се прицели в сина си.

Цяла агонизираща минута стояха един срещу друг, с вдигнати пистолети, окъпани в адското сияние, сред грохота на изригването на острова и спорадичната стрелба от града.

— Е? — най-сетне не издържа Фишер. — Какво чакаш? Точно както подозирах. Не ти стиска да стреляш.

— Мислите ли? — попита Албан. Внезапно, с бързината на нападаща змия, завъртя пистолета към Фишер и дръпна спусъка. Куршумът го улучи в корема. Фишер изпъшка, притисна раната, изпусна оръжието си и падна на колене.

— Вие сте провалът — рече Албан. — Вашият план беше несъвършен. Фундаментално несъвършен. Изобщо не е трябвало да позволявате дефектните да живеят. Сега го разбирам. Запасът от резервни органи е твърде висока цена за братската връзка, която така и не сте успели да изкорените. Вие се провалихте, mein Oberstgruppenführer. И много отдавна ме научихте каква трябва да бъде цената за провала.

Отново се прицели и простреля Фишер втори път, право в челото. Тилът на Фишер отлетя в облак от кръв, кост и мозък; тялото му безмълвно падна назад, плъзна се по скалата и изчезна във водите на езерото.

Пендъргаст видя, че затворът на пистолета е изтеглен назад — синът му беше останал без патрони.

Албан също го забеляза.