Ричард Уебър - Индиго

Екхарт бе истински майстор, а не някакъв надут шарлатанин. Познанията му в областта на окултното и изключителното му красноречие дълбоко бяха впечатлили младия Адолф Хитлер. С финансовата подкрепа на „Врил“ Екхарт беше създал НСДАП 2 2 НСДАП — Националсоциалистическа работническа партия на Германия, основана в края на Първата световна война; на парламентарните избори през 1933 г. печели най-много места в парламента и излъчва своя лидер Адолф Хитлер за министър-председател (райхсканцлер). Привържениците на НСДАП (националсоциалисти) са известни със съкратеното название „нацисти“. — Б.р. и фюрера. Смъртта му остави Хитлер в ръцете на касапи и главорези, заобиколен от шайка долнопробни престъпници, водени от онзи егоистичен задник Хайнрих Химлер. Мисълта за самодоволните малки очички и мазната физиономия на някогашния птицевъд вгорчи настроението на барона. Фон Щрайхер презираше Химлер. Смяташе, че именно той от чиста завист бе наредил да го хвърлят в концлагер и по-късно изгонят в Турция. Силното ахване от лявата му страна го изкара от унеса. Очите на Мария се бяха завъртели и бялото им сякаш се рееше в полумрака. Главата й се люшна назад. Лицето й се изкриви от болка и някъде дълбоко от гърлото й се изтръгна тих стон. Стомахът на барона се преобърна. Хес се бе вкопчил здравата в него, забил нокти в меката плът на дланта му.

Тряс!

Баронът инстинктивно се сниши, за да се спаси от изстрела. Отгоре се посипа стъкло. Последва серия силни гърмежи. Малките крушки в полилея над тях се пръснаха една след друга. Заваля дъждец от искри.

Тялото на Мария се отпусна безжизнено. Ръцете й увиснаха. Устните й се разтвориха сладострастно и тя прокара влажния връх на езика си по тях. Тихи отначало, стоновете й постепенно започнаха да стават все по-високи и силни. Гръбнакът й се изви и смътните очертания на зърната й изпъкнаха под тънкия сатен. Баронът зяпна, не вярвайки на очите си. Сякаш невидими ръце се движеха по тялото й и тъканта на роклята се отвори на гърдите й. Нещо се плъзна под дрехата надолу по тялото й. Призрачните ръце уловиха краищата на копринената роба и заповдигаха все по-нагоре и по-нагоре, оголвайки стройните й прасци и съблазнителните контури на стегнатите й бедра.

Мария чувства как се унася в транс. Изпада в сън без сънища, изпълнен с приятни усещания. Мракът й шепти. И тогава го долавя… някакво зло присъствие пълзи по кожата й като лигава змия. Тялото й се гърчи в конвулсии, груби ръце сграбчват гърдите й и започват да опипват пищното й младо тяло. Изпълва я необяснима смесица от ужас и най-долна похот. Нещо се увива около гърлото й и стяга все по-силно и по-силно. Чувства как я повдигат във въздуха и я захвърлят в нищото. Пада по гръб. Натискът намалява, но остри като бръсначи нокти разрязват тъканта на роклята й и одраскват леко плътта. Силни ръце разтварят краката й… и нещо рязко прониква дълбоко в нея. Злата сила затяга мръсната си хватка около шията й. Мария се задушава и отчаяно се мъчи да поеме глътка въздух. Тръпнеща в екстаз, тя се разкъсва между опиянението и волята за оцеляване.

Двамата мъже гледаха със страхопочитание как тялото на Мария се повдига от невидими ръце, извърта се рязко и полита върху масата, стоварвайки се тежко по гръб. Скочиха едновременно и отстъпиха назад с внезапно омекнали крака.

Нещо разкъса роклята й, разкривайки голото тяло. Краката й се разтвориха и бедрата й започнаха да се движат ритмично. Изведнъж лицето й се изкриви и почервеня, а след това посиня, сякаш я душат. По меката й шия се появиха бели петна, сякаш призрачни пръсти се впиваха в плътта й. Хес пръв си възвърна дар слово.

— Gott im Himmel 3 3 Gott im Himmel! (нем.) — Господи на небето! — Б.р. ! Направи нещо! Той я убива!

Баронът пое дълбоко дъх и се взе в ръце.

— Дитрих Екхарт — с твърд заповеден тон рече той, — чрез властта си над теб, дадена ми от познаването на твоето име, ти заповядвам да прекратиш това безумие и да се обърнеш към мен.

Въздухът сякаш се изпълни със статично електричество. Тялото на Мария изведнъж се отпусна и тя рязко пое дъх. Очите й се отвориха широко. Замръзна и се надигна от масата, като се прегъваше неестествено в кръста, сякаш тялото й беше подпряно от твърда дъска. Обърна лице към барона. Очите й пламнаха яростно, след което се присвиха до тънки цепки. Разнесе се студен металически глас, от който косъмчетата на тила на Фон Щрайхер настръхнаха.

— Хитлер ще танцува, но аз ще поръчвам музиката.