Катрин Невил - Осем

След като Ним раздигна масата, донесе кафе и наля в него по глътка туака 26 26 Италиански ликьор от ванилия и цитрусови плодове. — Б.пр. .

Преместихме се на огромните удобни кресла пред камината, в която догаряха цепениците. Той придърпа якето си и извади салфетката с думите на гледачката. Вглежда се дълго в печатните букви, написани от Луелин. След това ми я подаде и стана, за да подкладе огъня.

— Да забелязваш нещо необичайно в този текст? — попита. Погледнах, но нищо не ми направи впечатление.

— Знаеш, разбира се, че на четвъртия ден от четвъртия месец имам рожден ден — напомних му, а той кимна сериозно. Отблясъците на огъня бяха превърнали косата му в червено злато. — Гледачката ме предупреди да не казвам на никого — добавих.

— Както обикновено, ти опази тайната — отбеляза недоволно Ним и подреди още няколко цепеници в камината. Пристъпи към една масичка в ъгъла, взе лист и химикалка и се върна при мен. — Погледни — подкани ме той. Преписа стихотворението с печатни букви на отделен лист. Досега беше просто нахвърляно на салфетката. Ето какво гласеше:

— Какво виждаш сега? — попита той, докато разглеждах неговия вариант. Не разбирах какво намеква.

— Погледни структурата на стихотворението — настоя нетърпеливо той. — Имаш математическа нагласа, така че опитай се да я приложиш.

Погледнах отново стихотворението и едва тогава разбрах какво иска да ми покаже той.

— Ами римите са разположени малко необичайно — отвърнах гордо аз.

Ним повдигна вежди и грабна листа от мен. Втренчи се в него за момент и избухна в смях.

— Да, така е — съгласи се той и ми върна листа. — Не бях забелязал. Сега вземи химикалката и напиши каквото виждаш.

Записах римуваните думи, като всяка отбелязах с главна буква:

подменени — деня — стига — А, В, С

няма — достига — притеснени — В, С, А

пристига — търсени — свряна — С, А, В

— Добре, римите са точно така — съгласи се Ним, преписвайки буквите, които бях подредила. — Сега замени буквите ABC със съответните цифри 1, 2, 3 и ги събери.

Направих го и се получи следното:

ABC — 123

ВСА — 231

CAB — 312

666

— Шестстотин шейсет и шест е числото на звяра в Апокалипсиса 27 27 Откровение на свети Йоана. 13:18. — Б.ред. ! — извиках.

— Точно така — кимна Ним. — Освен това, ако събереш редиците хоризонтално, ще получиш същото число. Това, сладурче, се нарича „магически квадрат“. Поредната математическа игра. Някои от обходите на коня, създадени от Бен Франклин, са криели в себе си скрити магически квадрати. Имаш добър усет към тези неща. Още от първия път забеляза нещо, което на мен ми бе убягнало.

— Не беше ли забелязал? — попитах аз, особено доволна от себе си. — А ти какво очакваше да забележа? — Започнах да оглеждам листа, за да открия скрита картинка като в детските книжки, и очаквах, че щом го обърна наопаки, ще разбера за какво става въпрос.

— Прокарай линия, която да разделя двете последни изречения от останалите седем — насочи ме Ним, а докато послушно чертаех линията, той добави: — Сега обърни внимание на първата буква на всяко изречение.

Бавно плъзнах поглед по листа и докато оглеждах ред след ред, неприятна студена тръпка полази по гърба ми, въпреки че бях на топло пред камината.

— Какво има? — попита Ним и ме погледна любопитно. Аз продължавах да се взирам в листа безмълвно. След това грабнах химикалката и записах онова, което бях видяла.

Д-О-К-О-С-В-А-М В гласеше акростихът и сякаш прошепваше думите.

— Виж ти — отбеляза Ним, докато аз седях и не смеех да помръдна. — Докосвам, j’adoube , е френски термин за нагласяне на шахматна фигура по време на игра. След него идва буквата „В“, която е твоят инициал, госпожице Велис. Това ме навежда на мисълта, че гадателката ти праща някакво специално послание. По всяка вероятност иска да се свърже с теб. Разбирам, че… Защо, за бога, гледаш толкова уплашено?

— J’adoube бе последното, което каза Фиск, преди да го открият мъртъв — промълвих със свито от страх гърло.