Катрин Невил - Осем

— Справихте се отлично, войник — похвали го Камил. — Можете да се върнете на поста си. Своевременните ви действия няма да бъдат забравени. — Войникът отново отдаде чест и си тръгна.

Камил даде знак на преминаващ келнер и го помоли да сложи още едни прибори. Остана прав, докато ми донесоха стол, след това се настанихме и двамата и Камил ме представи:

— Министър Ямини. — И посочи закръгления розовобузест саудитски министър в ОПЕК от дясната ми страна. Човекът кимна любезно и се надигна от мястото си. — Госпожица Велис е американският експерт, който създаде блестящата компютърна програма и анализите, за които говорих тази сутрин — добави той. Министър Ямини изви едната си вежда, за да покаже, че е силно впечатлен. — Вече познавате министър Белаид — продължи Камил, когато Абдел Салаам Белаид, който бе подписал договора ми, се надигна с блестящи очи и ми подаде ръка. Беше мургав, с много гладка кожа, слепоочията му сребрееха под иначе оплешивялото теме. Запри лича ми на елегантен шеф на мафията.

Министър Белаид се обърна надясно към съседа си по маса, погълнат в разговор със седящия до него. Двамата прекъснаха обсъждането, за да го погледнат, а аз прежълтях, щом ги познах.

— Това е госпожица Катрин Велис, компютърният ни експерт — представи ме с тих глас Белаид. Дългото тъжно лице на президента на Алжир Хуари Бумедиен се извърна за миг към мен, след това премести отново очи към министъра, сякаш го питаше каква работа имам тук. Белаид сви рамене и се усмихна.

— Enchanté 83 83 Enchanté (фр.) — за мен е удоволствие. — Б.пр. — отвърна президентът.

— Крал Файзал от Саудитска Арабия — продължи Белаид и посочи напрегнат мъж, който ми заприлича на сокол. Той впи очи в мен изпод кърпата на главата. Не се усмихна, кимна и това бе всичко.

Посегнах към чашата вино пред себе си и отпих огромна глътка. Как, за бога, щях да кажа на Камил какво става? Как да се измъкна от това място, за да спася Лили? В компанията на тези хора не беше удобно дори да се извиня, за да отида до тоалетната.

В това време наблизо настъпи оживление. Всички се обърнаха, за да видят какво става. Ресторантът беше препълнен — сигурно имаше поне шестстотин мъже. Всички бяха седнали, с изключение на сервитьорите, които подтичваха, за да оставят кошнички с хляб, порции пресни зеленчуци, наливаха вода и вино. Беше влязъл висок мургав мъж, облечен в дълга бяла роба. Красивото му лице бе развълнувано, докато вървеше покрай масите и размахваше малък камшик за езда. Келнерите се отдръпваха от пътя му и никой не понечи да го спре. Не можех да повярвам на очите си, докато наблюдавах как блъска с камшика по масите от двете страни, а бутилките, попаднали под ударите, падаха по пода. Гостите не смееха да гъкнат, докато той минаваше, чуваше се само трясъкът на счупено стъкло.

Бумедиен се изправи с въздишка и се обърна към оберкелнера, който забърза нанякъде. Президентът на Алжир слезе от подиума, за да изчака красивия мъж.

— Кой е този? — прошепнах на Камил.

— Муамар Кадафи. От Либия — отвърна тихо Камил. — Днес на конференцията изнесе дълга реч, че последователите на Ал-Ислам не бива да пият. Виждам, че е решил да премине към действие. Казват, че е наел килъри от Европа, за да ликвидират видни министри на ОПЕК.

— Знам — заяви Ямини с ангелското лице. — Името ми е доста напред в този списък. — Проблемът май не го притесняваше особено. Бодна парче целина и задъвка доволно.

— Защо? — прошепнах към Камил. — Заради пиенето ли?

— Защото настояваме за икономическо, а не политическо ембарго — отвърна той. Сниши глас и заяви през зъби: — Сега разполагаме с няколко минути, така че казвай какво става. Къде беше? Шариф обърна страната наопаки. Едва ли ще те арестува тук, но да знаеш, че си закъсала.

— Знам — промълвих в отговор аз и погледнах надолу към мястото, където Бумедиен тихо разговаряше с Кадафи, дългото му тъжно лице бе наведено, за да не се вижда изражението му. Гостите вдигаха бутилките вино и ги подаваха на сервитьорите, които безмълвно ги подмениха с нови.

— Трябва да поговоря с теб насаме — продължих аз. — Приятелката ми е в лапите на персийския ти приятел. Преди половин час плувах по крайбрежието. В сака ми има едно мокро куче и още нещо, което може да те заинтересува. Трябва да се махна от този ресторант.

— Мили боже — въздъхна тихо Камил. — В теб ли са? Тук? — Огледа останалите на масата и прикри обзелата го паника с усмивка.

— Значи и ти си в играта? — прошепнах и се усмихнах.