А. ДИИН - Изчезналата Библиотека

- Боя се, че за това не ми хрумва никакъв отговор - вдигна ръце Уекслър, за да покаже, че се предава, поне отчасти. - Дори и англичаните не могат да разберат всичко само след едно твърдо питие.

- Но ако им дадеш второ... - усмихна се Емили, довършвайки шегата на Уекслър.

- Не забравяйте - напомни Кайл, - той пише, че само първите две улики са свързани с Оксфорд. Третата е на някакво друго място. Ако открием това първо местоположение, може да получим известна представа за следващите.

Емили се облегна назад и потъна в износените извивки на стария диван. В ума й бушуваше вулкан от чувства. Новината за Университетската църква я караше да изпитва напрежение, но чувстваше също така и разочарование, което я изненада. Беше очаквала тайнствените напътствия на Арно да са по-трудни за разгадаване. Голямата загадка, за която почти си представяше, че ще се превърне в бляскава мисия, изглежда, бе разгадана почти напълно над едно-единствено шери през първия й половин час в града. „Половин час."

Тази мисъл, този бегъл спомен за времето, изведнъж впрегна съзнанието й в действие.

„Времето - помисли си тя. - Времето има значение. Времето променя всичко."

Емили скочи от мястото си и впери поглед в очите на Уекслър.

- Професоре, ще ви задам един въпрос, за койго ще ми е нужен много точен отговор. Уекслър я погледна на свой ред, изненадан от внезапния й прилив на енергия.

- Както кажеш. Ще направя каквото мога.

Когато Емили зададе въпроса си, цялото й внимание бе съсредоточено в една посока, а сърцето й препускаше лудо:

- Точно в колко часа се срути У ниверситетската църква?

Оксфорд - 14.10 ч. по Гринуич

Отломките около Приятелите бяха впечатляващи в анархистичния си безпорядък. Сцената изглеждаше още по-хаотична поради задръстилите я чиновници, които искаха да я изследват: специалисти от научния отдел, криминални фотографи и дори строителни инженери вече се бяха събрали там. Униформени служители на реда отцепваха с ярка лента части, сметнати за несигурни, други си водеха записки за подробностите, а почти безкраен поток от следователи говореше по радио- и мобилни телефони, съобщавайки на по-висшестоящи какво са открили.

Джейсън и партньорът му разчитаха именно на традиционната бъркотия на сцената на голямо престъпление. Сред морето от различни учреждения, всяко със собствена външност и униформа, области на интерес и методи на изследване, на практика двамата мъже бяха невидими и съответно можеха да изпълнят задачата си необезпокоявани.

Точно това бяха дошли да направят Приятелите: да изследват, а не толкова да разследват. Бяха наясно с причината за експлозията; знаеха мотивите и намерението. Конкретните подробности, към които щеше да се стреми полицията - вид експлозив, метод на задействане, -не ги интересуваха. Целта им бе да изследват какво е останало и така да определят точно какво е било унищожено. Какво е било скрито чрез унищожението. Защото това бе игра, беше им известно. Игра на криеница, макар че според плановете на Пазителя те изобщо не би трябвало да могат да търсят, а единствено да скърбят за загубата на онова, което бе унищожил. Нямаше обаче да ги бъдат щенията на мъртвеца.

- Дръж го колкото се може по-стабилно - заповяда Джейсън на партньора си. Миниатюрното устройство в дланта на другия, съвсем леко по -голямо от минивидеокамера, бавно обхващаше в обектива си една от дългите стени на църквата. Кадрите, които снимаше, се предаваха на компютър на коляното на Джейсън.

- Дръж го неподвижно - добави той. - Трябват ни контурите, за да ги подравним.

Другият мъж протегна ръка възможно по-стабилно, докато накрая тя почти не трепваше.

- Това е четвъртият пълен - каза той и изключи устройството.

Джейсън погледна надолу към компютъра, докато четвъртият широк кадър на интериора на сградата излизаше на екрана. Приемащият софтуер вече се бе задействал и го прикрепяше дигитално към другите три. Постепенно започваха да придобиват триизмерна карта на сградата.

- Давай сега с тавана - нареди Джейсън.

Вторият мъж натисна малък червен бутон на камерата и започна пето сканиране, този път нагоре, описвайки бавна арка от единия край на тавана на църквата до другия.

Джейсън отвори телефона си, натисна няколко бутона и се свърза с лондонския екип.

- Виждате ли го?

- Да - отвърна безстрастен глас. - Свържете двупосочната връзка и ще ви покажем нашето.

Джейсън го направи, натискайки няколко клавиша на компютъра си, и еднопосочната връзка с лондонските сървъри стана двупосочна.