А. ДИИН - Изчезналата Библиотека

- Обръщали ли сте внимание - попита тогава Арно - колко много университети по цял свят използват същата остаряла програма? Една версия тук, друга там, но по същество е едно и също.

Тялото на Емили се напрегна при спомена. Беше толкова ясен, почти можеше да повярва, че с прочутия професор отново са заедно, както тогава, преди толкова месеци.

- Използвал съм тази измишльотина в Оксфорд - продължи тогава Холмстравд. - В Египет, в Минесота. Нито веднъж не е сработвала както трябва.

Приведе се леко напред и старите чу очи се забиха право в тези на Емили.

- Същата тази система, Емили. Навсякъде.

Със завръщането на спомена Емили разбра.

Объркването от последните часове ненадейно се превърна в абсолютно убеждение. Погледна пак към екрана пред себе си и видя „входа“.

08.00 ч. по Гринуич

Сърцето на Емили препускаше лудо. Загледа екрана на компютъра с възобновено съсредоточаване. Онлайн каталогът на библиотеката на „Ориел“ беше локализиран на колекци -ята на колежа, но представляваше част от централизирания интерфейс на всички библиотеки в Оксфорд: Системата за интерфейс на оксфордските библиотеки, или OLIS. Оксфорд беше персонализирал системата, така че да отговаря на общата му колекция от деветдесет и пет независими колежански, факултетни и катедрени библиотеки, всички те се основаваха на ключов софтуерен пакет, наречен GEOWEB - забележително грозна, уморителна и контраинтуитивна система за каталогизиране, която Емили беше използвала в безброй библиотеки по цял свят. Дори институцията, в която преподаваше, колежът „Карлтън“, я използваше, макар неотдавна да я бяха прибрали в пакет, под нова черупка, наречена „Мостът“, предназначена да символизира връзката между библиографските колекции на „Карлтън“ и съперничещите му институции, кацнали на брега на реката от другата страна на малкия град. Технологията зад опреснените интерфейсове обаче си оставаше същата.

Думите на Арно по време на разговора преди толкова месеци... Сега Емили осъзнаваше, че са били част от подготовката й. „Обръщали ли сте внимание колко много университети по цял свят използват същата остаряла програма? Една версия тук, друга там, но по същество е едно и също... Същата тази система, Емили. Навсякъде.“ Тогава коментарът прозвуча просто приятелски - оплакване, породено от леко раздразнение. Но сега, след наученото оттогава, беше очевидно, че Арно се е опитвал да й каже нещо. Нещо специфично.

„Показвал ми е входа“ - осъзна тя.

Придърпа дървения стол по-близо до бюрото, отпусна лявата си ръка на клавиатурата и взе мишката с дясната. Познатият интерфейс в синьо и бяло на каталога OLIS се появи на екрана и зачака инструкции, както правеше във всеки час на деня и нощта. И както Атанасий беше споменал за способността на Пазителя да достига библиотеката, каталогът беше достъпен на всяко място и по всяко време - на всеки компютър, на всеки телефон, на всеки айпод. Наистина универсален достъп в най- пълната му форма.

Емили потърка ръце, внезапно осъзнала, че пръстите й треперят толкова силно, че не знае дали ще е в състояние да пише.

„Успокой се - сгълча се тя. - Стъпка по стъпка.“

После мина през последователността, превърнала се във втора природа за нея през дните на специализацията й: избра главната база данни за цялата университетска колекция - и старинните, и античните екземпляри - и натисна на „Търсете по избрани думи“, за да извика интерфейса на търсенето за напреднали. Появиха се три прозореца за търсене, които й позволяваха да оформи търсенето си както иска.

„По някакъв начин - помисли си тя - това ще ме доближи до входа. До истинската мрежа. До библиотеката.“

Въпросът беше как. Интерфейсът на GEOWEB беше изчистен и прост: само няколко полета за търсене и бутон „започнете търсенето“ на бял фон. Нямаше място за скрити подпрозорци или замаскирани линкове. „Трябва да е нещо, което ще въведа аз - реши. -Последователност от термини - като цяло, разширен комплект пароли.“

Затвори очи и се помъчи да се съсредоточи. На страницата имаше три полета. Първите улики на Арно се състояха от три фрази. Сега главорезите на Съвета разполагаха с думите, които бе написал на хартията, но съдържанието беше запечатано в паметта на Емили. Започна да пише бавно, като си спомняше всяка фраза точно, дума по дума, и ги въведе в трите полета:

1. Университетска църква, най-старата от всички тях

2. Да се молиш между две кралици