А. ДИИН - Изчезналата Библиотека

Аштън Дейвис отвърна на погледа му без капка колебание.

- Американският народ вече иска да види главата ви набита на върха на Вашингтонския монумент, Трейтъм - отвърна той и заряза всякакви преструвки за официално уважение. - Още повече, от този момент нататък вече не сте в състояние да говорите от името на американския народ.

Между Александрия и Оксфорд - 12.30 ч. по Гринуич

В часовете след смъртта на Атанасий Антун Емили действа бързо: пъхна в джоба си дивидито, последната му „пратка“ за библиотеката, и извърши кратко, но щателно претърсване на кабинета - търсеше документи или нещо друго, което да я свърже с библиотеката. Не намери нищо - Атанасий стриктно се беше придържал към принципа за секретност. А после, като се движеше възможно най-бързо с ясната мисъл, че колкото повече се бави, толкова по-голяма е вероятността да я видят или заловят на място, където е извършено убийство, забърса повърхностите, които бе докоснала - опитваше се да заличи всяка следа, водеща към нея. Най-накрая направи най-доброто при тези обстоятелства да се сбогува почтително с човека, отдал живота си, за да опази библиотеката. Положи тялото му на пода и скръсти ръцете на гърдите му. Не знаеше коя религия е изповядвал, но малкият коптски кръст на бюрото говореше за известна отдаденост. Емили затвори очи и изрече наум кратка молитва за душата му. После излезе за последен път от кабинета, като остави вратата леко открехната, та минаващите по коридора служители да открият тялото по-скоро. Да не го оставя задълго в подобно състояние -това беше последната услуга, която можеше да му направи

Вече беше на друг нощен полет на „Търкиш Еърлайнс“ и се носеше в мрака над Средиземно море обратно към Англия. Откакто бе напуснала територията на Библиотека Александрина, се бе отдала на две неща: да остане невидима и да се подготви за това, което трябваше да направи след полета. Първото постигна, като хвана такси от „Корниш“ до квартал с голям пазар близо до „Борг Ел Араб“ Там намери банкомат и изтегли максималното количество пари, позволено от банката й. После влезе в най-близката банка и ги обмени за британски лири, след което обмени с кредитната си карта сума, еквивалентна на още двеста лири, и изтегли шестстотин турски лири. Това беше последният път, в който използваше картите си. Щеше да купи билета си до Великобритания на място, в брой и в последния възможен момент преди затварянето на гишето. Съветът пак щеше да успее да проследи действията й, но тя щеше да им предостави възможно по-малко време, за да съставят плановете си според ходовете й.

После се замисли за това, което я очакваше. В Англия, в Оксфорд, щеше да разполага с повече ресурси, отколкото в Египет. Знаеше, че хранилището на библиотеката не е там. Беше уловка, оставена от Пазителя. Всъщност известното й сега означаваше, че библиотеката може вече изобщо да няма хранилище. Разбирането й за историята все пак се бе променило веднъж, когато узна, че Александрийската библиотека може да е била открита, а после пак, когато разбра, че изобщо не е изчезвала. Сега, когато научи, че библиотеката е напредвала през историята, заедно с историята - направлявайки историята- и е станала дигитална, съставена от металически дискове, мрежи и общо пространство, историята за пореден път се превърна в нещо ново.

Преди излитането на самолета Емили намери кафене с интернет и откри терминал, възможно най- уединен при тези обстоятелства. Там пъхна дивидито на Атанасий в гнездото за преносими носители с надеждата да разбере от първа ръка нещо за съдържанието на библиотеката. Оказа се, че главното съдържание на диска е енкриптирано. Емили осъзна, че фактът не би трябвало да я изненадва. Но до недостъпната папка със съдържанието на диввдито имаше текстов файл с просто заглавие от две думи: „ЗаЕмили. txt.“ Атанасий е знаел, че въпросната пратка ще се озове в ръцете на Емили, и й беше оставил повече напътствия, отколкото му бе позволило времето им в живота. Дали е добавил файла в самия край, след нападението, докато е седял сам в подземния си кабинет и кръвта му е изтичала капка по капка? При мисълта гърлото на Емили се сви.

Файлът започваше с по-подробна версия на разказа, който Атанасий бе подел на пода в кабинета си. Емили го прочете с неимоверно напрежение.

Самата библиотека е започнала прехода си към компютризирана форма в края на 50-те години на XX век, когато широкото познание на Обществото за напредъка в областта на компютърните технологии е направило това възможно. Първоначално намерението на Обществото е било само да направи дигитални копия на физическите екземпляри в хранилището, но в началото на 60- те години двама от нашите Библиотекари в Съединените щати започнали да събират информация за ново изследване, провеждано в лабораторията „Линкълн“ в Мичиганския институт по технологиите, както и за новаторски проект за мрежа, разработван в УКЛА* и в правителствената Мрежа на агенции за проекти на съвременни изследвания, позната като ARPA. Макар че плодът на усилията им, по-късно наречен ARPANET - предшественикът на съвременния интернет - изпраща първите си пет съобщения едва през есента на 1969 година, ние сме видели потенциала на работата им много по -рано и съчетавайки го с технологии, които сме възприели от съветски изследователи, сме довършили създаването на първата си напълно функционална мрежа през 1964 година.