Александра Маринина - Сибирски тайни

Но разбира се, не каза нищо на глас. Не е хубаво да изразява пред Зоя недоволството си от работата на началника на полицията. Той, кметът на Вербицк, лично направи Игор Баев, своя стар близък приятел, началник на градското управление на вътрешните работи и за всички те са един отбор. Което впрочем напълно отговаря на действителността. Не е нужно да се зараждат подозрения, че двамата вече не мелят брашно. Пък и няма нищо такова, просто временни трудности в работата.

В главата на Смелков светна лампичката „демократ“, той потисна недоволството и раздразнението си и предложи на външния свят една от своите най-предразполагащи усмивки.

— А какво ще кажете за едно такова предложение вие, Зоя Григоревна?

— Гена е напълно прав — веднага отговори генералната директорка, — не се тревожете, Константин Кирилович, ние всичко ще ви организираме. Ще дойдете при нас веднъж-дваж в работен порядък, аз ще ви дам най-опитния животновъд, който знае повече и от мен, а той всичко ще ви покаже и ще ви обясни. Пък вие ще си го запишете, ако ви е трудно да го запомните. Може и аз лично да ви придружа, ако пожелаете. Както кажете — така ще направим. Готова съм лично да ви напиша пищови, само да има полза, господи!

— Добре — постави чертата кметът, като разбра, че май няма да се измъкне от идеята за фермата и телевизионния репортаж. — Така решаваме. Гена, съгласувай със Зоя Григоревна и с моите графици кога отиваме. Щом съм готов за общуване с журналисти, Валентина ще се свърже с тях.

Валентина беше прессекретар на кмета. Лампичката „демократ“ още светеше, затова той първо спомена заетостта на генералната директорка, а чак след това — своите графици. Това ставаше автоматично, без каквито и да било усилия. Константин Смелков се занимаваше с ръководене отдавна и осъзнатата необходимост от някои правила също толкова отдавна му бе станала просто навик.

Юрий Коротков с наслада изпружи крака и се намести на удобната седалка в бизнес класа.

— Колко е просторничко — доволно отбеляза той и огледа пълния с пътници салон на самолета. — Никога не съм пътешествал в такива условия. А ти?

Настя кимна, без да повдигне глава — събуваше маратонките, за да нахлузи дебелите чорапи, които авиокомпанията даваше заедно с пътническия комплект.

— Случвало ми се е — каза тя, когато приключи манипулациите по преобуването, — но не често. Благодарение на Стасов. В случаите, когато клиентът е изисквал моето присъствие някъде извън Москва, той винаги уговаряше райдър 2 2 От англ. Rider — допълнителни точки към договор според изискванията на изпълнителя. — Б.пр. . Модерна думичка, вече я употребяват не само за звездите на шоубизнеса.

— А сега — благодарение на братлето ти. Явно не му се свидят парите за начинанията му — позасмя се Коротков. — Хайде, разказвай, сподели информация.

Настя отвори папката, която извади от чантата си, и докато траеше полетът, преразказа на Юрий какво бе научила през своя ден за подготовка.

— Значи, във Вербицк нямаме на кого много-много да разчитаме — констатира Коротков. — Банката на Сашка, по-точно нейният филиал, началникът на управлението на вътрешните работи и някакъв стар опиянчен оперативен работник — ето го целия резерв на щаба на главнокомандващия. Разбира се, от банката ще ни помогнат с битовите въпроси и с информация за бизнеса в града, а началникът на милицията ще ни следи изкъсо и с нищо няма да ни е от помощ, това е ясно. Виж, старият оперативен работник е ценен кадър, важното е да не изпадне в запой. Но само той не стига… Друго си е да имахме поне едно човече от икономическата полиция и един спец по организираната престъпност, който познава разпределението на силите в местния криминалитет. Е, добре де, каквото — такова.

— Ако потрябва, ще потърсим, чичо Назар обеща да поразпита в съседните области.

Самолетът кацна сред плътна дъждовна пелена.

— Имаш ли чадър? — угрижено попита Коротков.

— В багажа ми е.

— Дявол да го вземе! И моят е там. Ако вместо ръкав, дадат автобус, ще подгизнем… Само това липсваше — да настинем и да се разболеем!

— Ами хайде да пуснем другите напред и да слезем последни — предложи Настя. — Ще изчакаме всички да слязат по стълбичката и тогава — бегом надолу. Така ще стане по-бързо, отколкото да се влачим в тълпата, тя винаги те бави — има и възрастни хора, и пътници с деца или с големи багажи.

Но стюардесите помолиха пътниците от бизнес класа да напуснат самолета първи, което Настя, естествено, абсолютно бе забравила: макар да имаше опит, той не беше голям. Долу пред стълбичката бяха спрели два автобуса и микробус с надпис VIP . Пред него чакаше момиче с чадър и табела, на която под логото на ВИП залата се мъдреха имената на Коротков и Каменская.