Артър Дойл - Шерлок Холмс (Том 2)

Младият мъж ни отведе до една разцепена в горния край дъска, от която висеше малко парче дърво. Холмс го доотчупи и го разгледа внимателно.

— Смятате ли, че това е станало миналата нощ? Не ви ли се струва, че е по-стара работа?

— Възможно е.

— Не личи и някой да е скачал от другата страна, няма никакви следи. Не, не, едва ли тук ще можем да открием нещо. Да се върнем в спалнята и да обсъдим въпроса.

Пърси Фелпс крачеше едва-едва, облегнат на ръката на своя бъдещ шурей. Двамата с Холмс прекосихме бързо моравата и стигнахме до отворения прозорец на спалнята доста преди другите.

— Госпожице Харисън — изрече Холмс с особено възбуден глас, — трябва да останете през целия ден там, където сте сега. Това е изключително важно.

— Разбира се, господин Холмс, щом желаете — отвърна с готовност, макар и доста учудена, девойката.

— Като тръгнете да си лягате, заключете тази врата отвън и вземете ключа със себе си. Обещайте ми, че ще го сторите.

— А Пърси?

— Той ще дойде с нас в Лондон.

— А аз ще остана тук?

— Това е за негово добро. Вие можете да му помогнете. Моля ви, обещайте ми бързо!

В мига, когато другите двама се приближиха, тя кимна утвърдително.

— Защо си се свряла там, Ани? — извика брат й. — Излез на слънце.

— Не, благодаря, Джоузеф. Малко ме боли главата, а стаята е така приятно прохладна, действа ми успокояващо.

— Е, какво предлагате сега, господин Холмс? — попита нашият клиент.

— Докато разследваме този по-маловажен случай, не бива да изпускаме от очи по-съществения. Ще ми помогнете извънредно много, ако дойдете с нас в Лондон.

— Веднага ли?

— Щом се приготвите. Да речем, след час.

— Чувствам се достатъчно силен и бих могъл да дойда, щом смятате, че ще ви бъда полезен.

— И то много.

— Може би ще искате да остана и да нощувам там?

— Тъкмо това щях да ви предложа.

— В такъв случай моят снощен приятел, ако реши пак да ме посети, ще види, че птичката е отлетяла. Ние изцяло сме във вашите ръце, господин Холмс, затова трябва да ни кажете какво точно искате да направим. Може би ще предпочетете Джоузеф също да дойде, за да се грижи за мен?

— О, не. Както знаете, моят приятел Уотсън е лекар, той ще поеме тази грижа. Ако ни разрешите, ще обядваме тук и после тримата заедно ще потеглим за града.

Стана така, както предложи Холмс, а съгласно нареждането му госпожица Харисън се извини, че не може да напусне спалнята. Не можех да разбера какво целеше с тези ходове приятелят ми. Може би искаше да държи девойката настрани от Фелпс, който, радостен от оздравяването си и от перспективата за действие, обядваше с нас в трапезарията. Холмс обаче ни бе приготвил още по-голяма изненада. На гарата, след като ни настани в купето, той заяви най-спокойно, че няма намерение да напуска Уокинг.

— Искам да изясня една-две дреболии, преди да тръгна — рече той. — Вашето отсъствие, господин Фелпс, в известен смисъл доста ще ми помогне. Уотсън, ще ми направиш голяма услуга, ако заведеш нашия приятел на улица „Бейкър“ и останеш там с него, докато си дойда. За щастие сте съученици, така че ще имате за какво да си говорите. Господин Фелпс може да спи в стаята за гости. Ще бъда при вас за закуската — има един влак, който пристига на гара Ватерло в осем часа.

— А какво ще стане с разследването в Лондон? — попита разочаровано Фелпс.

— Можем да го оставим за утре. Мисля, че сега съм по-необходим тук.

— Моля ви, съобщете в Брайърбре, че се надявам да се върна утре вечер — извика Фелпс, когато влакът потегли.

— Едва ли ще се върна в Брайърбре — отвърна Холмс и ни махна весело с ръка.

По пътя двамата с Фелпс обсъждахме случая, но нито той, нито аз успяхме да открием основателна причина за тази промяна в развитието на събитията.

— Предполагам, че иска да открие следите на снощния крадец, ако изобщо допуснем, че е бил крадец. Аз лично не смятам, че е обикновен опит за кражба.

— А какво е тогава според теб?

— Ей Богу, можеш да го отдадеш на слабите ми нерви, но съм убеден, че съм заплетен в някаква тайна политическа интрига и че по някаква непонятна за мен причина се стремят да ме убият. Звучи самомнително и нелепо, но съди по фактите! Защо един крадец ще се опита да проникне чрез взлом в спалня, където не би могъл да разчита на особена плячка, и защо ще е с дълъг нож в ръка?

— Сигурен ли си, че това не е било сгъваем лост, с какъвто обикновено си служат крадците?

— Не, беше нож. Видях съвсем ясно блясъка на острието.