Артър Дойл - Шерлок Холмс (Том 3)

През качулката не се виждаше нищо, беше и много душно. Макмърдо чуваше как хората наоколо шумолят и шепнат, а после до покритите му уши стигна, глух и далечен, гласът на Макгинти.

— Джон Макмърдо — каза той, — кажи ни, член ли си на Древния орден на свободните хора.

Младият човек кимна.

— И си от ложа 29 в Чикаго?

Макмърдо отново кимна.

— Тъмните нощи са неприятни — чу се друг глас.

— Да, ако пътуват чужди хора — отвърна той.

— Облаците са гъсти.

— Да, наближава буря.

— Доволни ли са братята? — попита Макгинти.

Чу се одобрително мърморене.

— Разбрахме, братко, по разменените пароли, че наистина си един от нас — каза Макгинти. — Искаме обаче да знаеш, че в нашия край, както и в околностите, ние изпълняваме определени ритуали, а също и определени задължения, за които са нужни достойни мъже. Готов ли си да се подложиш на изпитание?

— Готов съм.

— Храбро ли е сърцето ти?

— Да.

— Направи крачка напред, за да го докажеш.

При тези думи Макмърдо усети пред очите си две остриета, които опряха в тях. Въпреки това решително пристъпи напред и остриетата веднага изчезнаха. Чу се възхитен шепот.

— Сърцето му е храбро — отсъди гласът. — А можеш ли да издържаш на болка?

— Колкото всеки.

— Проверете!

Макмърдо едва не изкрещя, защото в същия миг нетърпима болка прониза ръката му. Замалко не изпадна в несвяст от внезапния шок, но прехапа устни и стисна юмруци, за да прикрие страданието си.

— Мога да издържа още — каза той.

Този път възхищението бе шумно. По-добро представяне в тази ложа не бе имало. Макмърдо усети, че го потупват по гърба, и после свалиха качулката от главата му. Той стоеше, премигваше и се усмихваше, залят от поздравленията на братята.

— И последно, братко Макмърдо — каза Макгинти. — Ти вече положи клетва за вярност и за пазене на тайна. Съзнаваш ли, че всяко нарушение води до незабавна и непредотвратима смърт?

— Съзнавам.

— И засега приемаш при всякакви обстоятелства да бъдеш ръководен от главата на управата?

— Приемам.

— Тогава от името на ложа 341 във Върмиса те поздравявам с добре дошъл. Ще се ползваш от нашите предимства и ще участваш в съвещанията ни. Сложи на масата напитките, братко Сканлан. Ще пием за новия си достоен брат.

Донесоха палтото на Макмърдо, но преди да го облече, той огледа дясната си ръка, защото болката не беше стихнала. Видя вдлъбнат червен отпечатък на кръг с вписан в него триъгълник, дамгосан с нажежено желязо. Един-двама от застаналите редом мъже запретнаха ръкавите си и му показаха същата рисунка — емблемата на ложата.

— Всички сме белязани — казаха те, — но не всички издържахме храбро като теб.

— А, дребна работа — рече Макмърдо, но още усещаше парещата болка.

Когато се справиха с питиетата, последвали ритуала на посвещението, продължиха с въпросите на ложата. Макмърдо, който познаваше само скучните заседания в Чикаго, целият се беше превърнал на слух, но не дръзна да покаже изумлението си.

— Първа точка от дневния ред е запознаване с писмото на господин Уиндъл, областен управител от ложа 249 в окръг Мъртън — каза Макгинти. — Ето какво гласи то:

Уважаеми господине,

Има работа за вършене по отношение на Андрю Рей от въгледобивната компания „Рей и Стърмаш“. Сигурно си спомняте, не вашата ложа ни дължи услуга, тъй като използва двама от нашите братя за справяне с полицая миналата есен. Изпратете двама подходящи членове, за които ще се погрижи ковчежникът Хигинс в своята ложа, чийто адрес знаете. Той ще ги упъти как и кога да действат. Ваш в името на свободата:

— Уиндъл никога не ни е отказвал, когато сме го молили за един-двама души, затова и ние няма да му откажем — каза Макгинти и огледа събралите се със застиналия си злокобен поглед. — Има ли доброволци за тази задача?

Няколко младежи вдигнаха ръце. Главата на управата одобрително се усмихна.

— Ще отидеш ти, Тигъра Кормак. Няма да сбъркаш, ако се справиш толкова добре, колкото и последния път. И ти, Уилсън.

— Нямам пистолет — обади се доброволецът, съвсем младо момче.

— Първица ти е, нали? Е, винаги идва времето да се стигне до кръв. За теб това е голямо начало. А пистолет ще получиш там, сигурен съм. Ако в понеделник се явите в Мъртън, ще имате достатъчно време. Ще ви посрещнем с почести, след като свършите.

— Награда ще има ли? — попита Кормак, набит и мургав младеж със свиреп вид, чиято жестокост му бе спечелила прозвището Тигъра.