Артър Дойл - Шерлок Холмс (Том 3)

Сканлан и Макмърдо си тръгнаха. Сканлан се умълча, понеже това бе първото убийство, което видя с очите си, и всичко му се стори не толкова забавно, колкото му го бяха представяли. Бързаха към града, съпровождани от ужасените писъци на съпругата на управителя. Потънал в размисъл, Макмърдо не пророни дума, но и не изрази съчувствие към проявената от спътника му слабост.

— Какво да се прави, война — каза накрая. — Ние водим с тях истинска война, така си е и щом стане възможно, нанасяме удар.

Тази вечер в синдикалния дом, в седалището на ложата, имаше голяма веселба. Не само заради убийството на управителя и инженера от мината Кроу хил, с което тя се прибавяше към останалите шантажирани и тероризирани компании в областта, но и заради едно по-далечно завоевание, постигнато от ложата.

Оказа се, че, изпращайки петима души във Върмиса, областният делегат бил поискал в замяна трима братя от Върмиса да бъдат тайно избрани и изпратени да убият Уилям Хейлс от Стейк ройъл — един от най-известните собственици на мини в областта Гилмъртън, човек, за когото се смятало, че няма врагове, защото във всяко отношение бил образцов работодател. Той обаче настоявал да се работи добре и уволнил няколко пияници и мързеливци, а те пък били членове на всемогъщото тайно общество. Твърдостта му не се разколебала от некролозите, които слагали на вратата му, и така в тази свободна и цивилизована страна бил осъден на смърт.

И ето че надлежно го бяха екзекутирали. Тед Болдуин, разположил се доволно на почетното място до главата на управата, е бил водачът на наказателния отряд. Зачервеното му лице и изцъклените кървясали очи говореха за безсъние и пиянство. Заедно с двамата си другари бе прекарал предната нощ в планината. Бяха размъкнати, мръсни и уморени. Но едва ли е имало герои, завърнали се от безнадеждно, самотно начинание, които да са били посрещани по-топло от другарите си.

Разказваха и преповтаряха историята сред радостни викове и смях. Били изчакали, докато набелязаната жертва си тръгнала по тъмно за дома. Стояли в засада на върха на стръмен хълм, където конят на Хейлс щял да забави ход. Човекът така се бил увил, за да се предпази от студа, че не успял да си извади пищова. Смъкнали го от седлото и стреляли по него. Той пищял и ги молел за милост. За забава убийците показаха какво точно правел.

— Ей, я кажете пак как квичеше! — викаха братята.

Никой не познаваше човека, но във всяко убийство има драматизъм, при това в случая бяха доказали на мъчителите от Гилмъртън, че на хората от Върмиса може да се разчита. Имало само едно неблагополучие: докато групата изпразвала револверите си в безжизненото тяло, по пътя се появили мъж и жена. Някой предложил да застрелят и двамата, но понеже кротките хорица нямали връзка с мините, сурово им заповядали да си вървят и да си държат езика зад зъбите, ако не искат да им се случи нещо по-лошо. После оставили окървавеното тяло да служи като предупреждение за всички коравосърдечни работодатели и тримата благородни отмъстители се скрили в планината, където девствената природа стига досами пещите и камарите шлака. И ето ги здрави и читави, изпълнили достойно задачата си, приветствани от другарите им.

Беше голям ден за мъчителите. Сянката над долината се сгъстяваше. Но както мъдрият генерал избира момента, когато да удвои победоносния си натиск, за да не могат враговете му да се съвземат, така и шефът Макгинти оглеждаше театъра на бойните действия с мрачния си зъл поглед и замисляше отново да нападне онези, които му се противяха. Същата вечер, когато пияната компания се разтури, той докосна Макмърдо по ръката и го поведе към вътрешната стая, позната от първия им разговор.

— Най-сетне има достойна задача за теб, момчето ми — каза той. — Ще трябва да я свършиш собственоръчно.

— За мен е чест да чуя — отвърна Макмърдо.

— Можеш да вземеш двама души — Мандърс и Райли. Предупредени са. Няма да се оправим в областта, докато не усмирим Честър Уилкокс, и ако ти го ликвидираш, ще ти бъдат благодарни всички ложи от въгледобивния район.

— Ще направя всичко, което е по силите ми. Кой е той и къде да го намеря?

Макгинти махна от устата си вечната полусдъвкана пура и се зае да чертае груба схема върху лист от бележник.

— Той е главен надзирател на компанията „Айрън Дайк“ Костелив орех е, служил в армията като сержант по време на войната, побелял старец, целият в белези от рани. На два пъти му залагахме капан, но нямахме късмет, а и Джим Карнауей загина заради него. Сега от теб зависи да свършиш работата. Нарисувал съм ти карта, това е къщата, на кръстопътя за „Айрън Дайк“. Изолирана е, на изстрел разстояние няма други сгради. Не е за през деня. Уилкокс е въоръжен, стреля бързо и точно, като не пита преди това. Нощем обаче е сам с жена си, трите си деца и една прислужничка. Недей да се двоумиш как да постъпиш. Или всичко, или нищо. Ако заложиш на входа торба с бавно горящ шнур…