Агата Кристи - Злото е на път

— Ние ли?

— Нели… Моята скъпа, вярна Нели Блай. Скъпата ми Нели Блай. Беше чудесна… Планира и уреди всичко. Домовете за възрастни… Всички удобства и грижи. И нямаше изкушения… нямаше деца… държахме я далеч от тях… Изглежда вършеше работа… тези домове бяха в отдалечени места… Камбърлънд… Северен Уелс… не съществуваше вероятност някой да я познае… или поне така си мислехме. Така ни посъветва мистър Екълс — много проницателен адвокат. Таксите му бяха високи, но аз разчитах на него.

— Изнудване? — предположи Тапънс.

— Никога не съм го възприемал по такъв начин. Той беше приятел и съветник…

— Кой нарисува лодката на картината, лодката, наречена „Уотърлили“?

— Аз го направих. Достави й удоволствие. Припомняше си триумфа на сцената. Това беше една от картините на Боскоуън. Тя харесваше платната му. После, един ден, тя написа с черна боя едно име върху моста — името на едно мъртво дете… Затова нарисувах лодка, за да го скрия, и я нарекох „Уотърлили“…

Вратата в стената се отвори… Влезе добрата вещица.

Тя погледна Тапънс, след това премести погледа си на Филип Старк.

— Добре ли сте вече? — попита тя сякаш между другото.

— Да — каза Тапънс. Според нея хубавото на добрата вещица беше, че около нея нямаше никаква суматоха.

— Съпругът ви е долу. Чака в колата. Казах, че ще ви заведа при него… Ако желаете…

— Точно това желая — каза Тапънс.

— Така си и мислех. — Тя погледна през вратата в спалнята. — Тя… там ли е?

— Да — каза Филип Старк.

Мисис Пери влезе в спалнята. След малко се върна.

— Разбирам… — тя го погледа въпросително.

— Тя предложи на мисис Бересфорд чаша мляко. Мисис Бересфорд не го искаше.

— Тогава, предполагам, тя самата го е изпила?

Той се поколеба.

— Да.

— Доктор Мортимър ще намине по-късно — каза мисис Пери.

Тя се приближи, за да помогне на Тапънс да се изправи на крака, но Тапънс стана сама.

— Не съм ранена — рече тя. — Беше само шок… Вече съм съвсем наред.

Тя се изправи с лице към Филип Старк — явно никой от двамата нямаше повече какво да каже. Мисис Пери стоеше до вратата в стената.

Най-накрая Тапънс проговори.

— Нищо не мога да направя, нали? — рече тя, като това трудно можеше да се нарече въпрос.

— Само едно нещо… Нели Блай ви удари онзи ден в църковния двор.

Тапънс кимна.

— Разбрах, че трябва да е била тя.

— Загубила си е ума. Помислила е, че сте по следите на нейната… На нашата тайна. Тя… Горчиво се разкайвам за ужасното напрежение, на което съм я подлагал през всичките тези дълги години. Било е повече, отколкото можеш да помолиш която и да е жена да понесе…

— Предполагам, че много ви е обичала — каза Тапънс. — Но мисля, че няма да продължим да търсим повече мисис Джонсън, ако това е, за което искате да ни помолите.

— Благодаря. Много ви благодаря.

Отново последва мълчание. Мисис Пери чакаше търпеливо. Тапънс се огледа. Тя се приближи към счупения прозорец и погледна към спокойния канал долу.

— Не вярвам някога да видя тази къща отново. Гледам я много внимателно, за да мога да я запомня.

— Искате ли да си я спомняте?

— Да, искам. Някой беше казал, че тази къща се е използвала неправилно. Сега разбирам какво са имали предвид. Той я погледна въпросително, но нищо не каза.

— Кой ви изпрати тук, за да ме намерите — попита Тапънс.

— Ема Боскоуън.

— Така си и мислех.

Тя мина през тайната врата заедно с добрата вещица и двете тръгнаха надолу.

Къща за любовници, беше казала Ема Боскоуън на Тапънс. Е, така я оставяше тя — във владение на двама любовници — единият мъртъв, а другият — страдащ и жив…

Тя излезе през вратата и се отправи към колата, в която я очакваше Томи.

Сбогува се с добрата вещица и се качи в колата.

— Тапънс — каза Томи.

— Зная — каза Тапънс.

— Повече не го прави — каза Томи. — Никога повече не го прави.

— Няма.

— Сега го казваш, но ще го направиш пак.

— Не, няма. Прекалено стара съм.

Томи завъртя ключа и тръгнаха.

— Горката Нели Блай — рече Тапънс.

— Защо го казваш?

— Страшно е влюбена във Филип Старк. Правила е всички тези неща за него, през цялото това време… толкова пропиляна кучешка преданост.

— Глупости! — каза Томи. — Предполагам, че непрекъснато се е забавлявала. С някои жени е така.

— Безсърдечен грубиян — каза Тапънс.

— Къде искаш да отидем? В „Агнец и флаг“ в Маркет Бейзинг ли?

— Не — каза Тапънс. — Искам да си отида у дома. У дома, Томас. И да си остана там.