Агата Кристи - Злото е на път

— Тук ли живеете? — попита Тапънс.

— Е, ако можете да го наречете така. Всичко представлява много странна подредба. Тук съм само от два дни.

— Преди това сте били в Роузтрелис Корт, в Камбърлънд…

— Да, мисля, че така се казваше. Не е толкова хубаво име като „Слънчевото било“, нали? Всъщност така и не се установих на едно място, ако разбирате какво имам предвид. А и въобще не бе ръководено толкова добре. Обслужването не бе добро, освен това кафето им беше много долнокачествено. Все пак започнах да свиквам и завързах едно-две интересни познанства там. Една от тях познавала доста добре моя леля преди години в Индия. Толкова е хубаво, нали разбирате, когато откриеш връзки.

— Сигурно — каза Тапънс.

Мисис Ланкастър продължи жизнерадостно:

— Я да видим сега, вие дойдохте в „Слънчевото било“, но не за да останете. Мисля, че дойдохте да видите една от гостенките там.

— Лелята на съпруга ми — рече Тапънс, — мис Фаншо.

— О, да. Да, разбира се. Сега си спомням. Нямаше ли нещо, свързано с вашето дете зад някакъв комин?

— Не — каза Тапънс, — не, това не беше моето дете.

— Но затова дойдохте тук, нали? Имат неприятности с един комин тук. Доколкото разбрах, вътре е влязла птица. Това място се нуждае от ремонт. Въобще не ми харесва, че съм тук. Не, въобще не ми харесва и ще го кажа на Нели веднага, щом я видя.

— При мисис Пери ли сте настанена?

— Ами от една страна — да, а от друга — не. Мисля, че мога да ви доверя тайна, нали?

— О, да — каза Тапънс, — можете да ми вярвате.

— Е, всъщност, аз въобще не живея тук. Искам да кажа — в тази част на къщата. Това е частта на семейство Пери.

— Тя се приведе напред. — Има още една, знаете ли, ако се качите по стълбите. Елате с мен, ще ви заведа.

Тапънс стана. Почувства се като в доста налудничав сън.

— Само ще заключа вратата, така е по-сигурно — каза мисис Ланкастър.

Тя поведе Тапънс по едно доста тясно стълбище към първия етаж. Прекосиха една двойна спалня, очевидно обитавана — вероятно стаята на семейство Пери — след това минаха през една врата, която водеше към съседната стая. Вътре имаше умивалник и висок гардероб от кленово дърво. Нищо друго. Мисис Ланкастър се приближи до кленовия гардероб, потършува в задната му част, след което с неочаквана лекота го бутна настрани. Явно гардеробът имаше колелца и той леко се плъзна покрай стената. Зад гардероба имаше, доста странно, помисли си Тапънс, решетка на камина. Над полицата на камината имаше огледало с малко рафтче под него, върху което бяха поставени порцеланови фигурки на птици.

За изненада на Тапънс мисис Ланкастър грабна птицата по средата на полицата и рязко я дръпна. Очевидно птицата бе закрепена към полицата. Всъщност като ги докосна леко, Тапънс установи, че всички птици са здраво прикрепени. В резултат от действието на мисис Ланкастър обаче се чу щракване и цялата полица на камината излезе от стената и се завъртя настрани.

— Хитро, нали? — рече мисис Ланкастър. — Направено е много отдавна, нали разбирате, когато са променяли къщата. Свещеническата дупка, нали разбирате, така наричаха тази стая, но не мисля, че това наистина е свещеническа дупка. Не, нищо общо няма със свещениците. Нито за момент не съм си го помисляла. Елате, тук живея сега.

Тя бутна още веднъж. Стената пред нея също се завъртя назад и, минута по-късно, те се озоваха в голяма, хубава стая с прозорци, които гледаха към канала и към отсрещния хълм.

— Приятна стая, нали? — каза мисис Ланкастър. — Толкова хубава гледка. Винаги ми е харесвала. Известно време живях тук, когато бях момиче, нали разбирате.

— О, разбирам.

— Тази къща няма късмет — рече мисис Ланкастър. — Да, винаги са казвали, че тази къща е без късмет. Знаете ли, мисля — добави тя, — мисля, че ще затворя това отново. Човек трябва да бъде много внимателен, нали?

Тя протегна ръка и бутна вратата, през която бяха влезли, отново назад. Чу се остро щракване, когато механизмът се върна на мястото си.

— Предполагам — рече Тапънс, — че това е една от промените в къщата, когато са решили да я използват за скривалище.

— Направиха много промени — каза мисис Ланкастър. — Седнете, моля ви. Висок стол ли предпочитате или нисък? Самата аз обичам високите. Имам ревматизъм, нали разбирате. Навярно си мислите, че тук може да има детски труп — добави мисис Ланкастър. — Абсурдна идея, не ви ли се струва?

— Да, може би.

— Ченгета и бандити — каза мисис Ланкастър с нещо като прошка в гласа. — Човек е толкова наивен, когато е млад, нали знаете. Всякакви такива неща. Банди, големи обири… толкова са привлекателни за младия човек. Човек си мисли, че да си приятелка на разбойник сигурно е най-прекрасното нещо на света. Така си мислех навремето. Повярвайте ми… — Тя се наведе напред и потупа Тапънс по коляното, — … повярвайте ми, не е вярно. Наистина не е. Навремето си мислех така, но човек иска нещо повече от това, нали разбирате. Няма тръпка в това просто да откраднеш нещо, след което да избягаш с него. Необходима е добра организация, разбира се.