Агата Кристи - Безмълвният свидетел

Разглеждах с интерес всеки един от тях.

Откакто съм близък с Поаро, съм присъствал на много подобни сцени. Малка група хора, които външно изглеждат спокойни, надянали на лицата си маската на благовъзпитанието. Виждал съм как Поаро смъква тази маска от някое лице и то се появява такова, каквото е — лице на убиец .

Да, нямаше съмнение. Един от присъстващите беше убиец! Но кой? Дори и аз не знаех.

По навик Поаро се покашля малко помпозно, за да прочисти гърлото си, и заговори:

— Събрали сме се тук, дами и господа, за да изясним причината за смъртта на мис Емили Аръндел, настъпила на първи май тази година. Има четири възможности: да е починала от естествена смърт, да е починала в резултат на злополука, да се е самоубила и накрая да е убита от някой човек — знаен или незнаен. Когато е починала, не е правено разследване, защото се е предполагало, че смъртта й е естествена. Така е било записано и в смъртния акт, издаден от доктор Грейнджър. Когато възникне подозрение относно смъртта на някого, след като тялото е погребано, обикновено се прибягва до ексхумация. По определени причини аз не настоях за предприемането на подобна стъпка. Основният ми мотив беше, че клиентката ми не би го одобрила.

Доктор Доналдсън го прекъсна и попита:

— Клиентката ви?

Поаро се извърна към него и обясни:

— Клиентката ми е мис Емили Аръндел. Аз действам от нейно име. Изричното й желание беше да няма скандал.

Ще пропусна следващите десет минути, защото те се отнасят за вече познати неща. Поаро разказа за писмото, което е получил, и го прочете на глас. После обясни какво е направил, когато е пристигнал в Маркет Бейзинг, и как е открил причината за злополуката.

Поаро помълча малко, прокашля се още веднъж и продължи:

— Ще ви поведа мислено по пътя, който ми се наложи да извървя, за да стигна до истината. Ще възстановя пред вас реалните факти по случая както аз ги виждам. Първо, необходимо е точно да си представим какво се е въртяло в главата на мис Аръндел. Струва ми се, че никак не е трудно. Тя е паднала. Предположили сте, че падането й е било случайно, причинено от топката на кучето. Но тя ме е мислила така. Докато е лежала в леглото си с будния си и проницателен ум е премислила обстоятелствата по злополуката и е стигнала до съвсем друго заключение — някой нарочно се е опитал да я нарани или дори да я убие. Следващата й стъпка е била да разбере кой би могъл да бъде? В къщата е имало седем души — четирима гости, компаньонката й и две прислужнички. Само един от тях според нея е бил извън всякакво подозрение, защото не би спечелил нищо от смъртта й. Изключила е и двете прислужнички. Те са работили дълги години в дома и тя е вярвала в предаността им. Следователно са останали четирима. Трима кръвни роднини и съпругът на племенницата й. Всеки от тях би спечелил от смъртта й, тримата пряко, а четвъртият косвено . Тя се е оказала в трудно положение, защото е имала силно изявено чувство за дълг към фамилията. А и, както се казва, не е била от тези, които обичат да излагат кирливите си ризи на показ. От друга страна, не е била от хората, които безропотно биха се оставили да ги убият. Ето защо е решила да ми пише. После е предприела следващия си ход. Струва ми се, че е бил продиктуван от две причини. Мисля, че първата е била дълбокото й озлобление към роднините. Подозирала е всички и е решила на всяка цена да им отмъсти. Втората, по-разумна причина е била стремежът й да се защити и тя е потърсила начин да го направи. Както знаете, писала е на адвоката си, мистър Първис, и му е наредила да подготви ново завещание в полза на един човек, за когото е била убедена, че няма нищо общо със злополуката й. Като имам предвид писмото и следващите й действия, сигурен съм, че неопределеното подозрение на мис Аръндел към всеки от четиримата постепенно се е насочило към един определен човек. В писмото си до мен тя твърдо настоява всичко да остане в пълна тайна, защото се отнася до честта на фамилията. Като имам предвид викторианското възпитание на старата дама това нейно изрично изискване ме наведе на мисълта, че е подозирала човек, носещ нейното име , и то мъж . Ако е подозирала мисис Таниос, тя би се тревожила за собствената си безопасност, но не би споменала нищо за фамилната чест. Вероятно е имала същите мотиви и за Тереза Аръндел, но нещата с Чарлз са стояли съвсем различно. Той е Аръндел . Той носи фамилното й име . Имала е и достатъчно основания да го подозира. Не си е правила никакви илюзии. Вече веднъж едва не бил опетнил името си. Тоест, тя е знаела, че той е не само потенциален , а истински престъпник. Фалшифицирал е подписа й на един чек. След подобно деяние следващата стъпка е убийство. Освен това два дни преди злополуката двамата провели разговор, който навежда на определени мисли. Той й поискал пари, а тя му отказала. И тогава й подхвърлил… о, съвсем безгрижно… че ако продължава така, някой ще й свети маслото. На което тя отговорила, че може сама да се погрижи за себе си. Казаха ми, че след тези думи племенникът й възкликнал: „Не бъди толкова сигурна!“ Два дни по-късно става злополуката . Не е чудно, че като е лежала и е размишлявала над случилото се, мис Аръндел е дошла до твърдото заключение, че Чарлз Аръндел е извършил покушението срещу живота й. Последователността на събитията е съвършено ясна. Разговорът с Чарлз. Злополуката. Писмото й до мен, написано в момент на силна депресия. Писмото й до адвоката. Във вторник, 21 април, мистър Първис донася новото завещание и тя го подписва. В края на следващата седмица Чарлз и Тереза Аръндел отново я посещават и старата дама веднага предприема необходимото, за да се защити. Съобщава на Чарлз за новото завещание . И не само му съобщава , но и му го дава да го види . За мен тази постъпка е абсолютно показателна. Тя съвсем ясно е демонстрирала на евентуалния си убиец, че убийството й няма да му донесе нищо . Вероятно е предполагала, че Чарлз ще уведоми сестра си. Но той не го прави. Защо? Струва ми се, че е имал много съществена причина — чувствал се е виновен. Бил е убеден, че той е отговорен за съставянето на новото завещание. Но защо се е чувствал така? Защото наистина се е опитал да я убие? Или защото си е взел няколко банкноти от чекмеджето? Както сериозното, така и дребното деяние е могло да го принуди да мълчи. Не е споменал нищо, като се е надявал, че леля му ще се смили и ще промени решението си. И така, що се отнася до състоянието на мис Аръндел и мислите, които са я вълнували, смятам, че възстанових събитията пред вас с доста голяма точност. Трябваше да установя дали подозренията й наистина са били основателни. Подобно на нея си дадох сметка, че кръгът на заподозрените е ограничен — седем души. Чарлз и Тереза Аръндел, доктор Таниос и мисис Таниос, двете прислужнички и мис Лосън. В списъка трябва да добавим и осми човек — доктор Доналдсън, който е бил на вечеря същия ден, но за присъствието му тук научих по-късно. Тези седем души се разделят на две категории. Шест от тях биха се облагодетелствали в по-голяма или в по-малка степен от смъртта на мис Аръндел. Ако някой от тях е извършил престъплението, причината е единствено заради парите . Във втората категория е само един човек — мис Лосън. Тя нямаше да спечели, ако мис Аръндел беше починала, но по-късно тя беше облагодетелствана в резултат на злополуката . Което означава, че ако мис Лосън е инсценирала така наречената злополука…