Агата Кристи - Фатален шанс

— Не — отвърна Поаро. — Нищо не разбирам.

Тя го изгледа със съжаление.

— Детската песничка „Малкото тъжно момче“. „Под купа сено дълбоко заспа — Ъндърхей 2 2 Under the haycock (англ.). — „under“ означава под, а „haycock“ — купа сено, а името е Underhay. — Б.пр. “. Разбирате ли?

Поаро кимна. Въздържа се да попита защо името Робърт е изписано изцяло, за разлика от Ъндърхей, и защо е било необходимо да се прибягва до подобен елементарен начин на изразяване, напомнящ за агент на тайните служби.

— А името на снаха ми е Розалийн — завърши победоносно мисис Клоуд. — Сега разбирате ли? Всички тези Р-та са объркващи. Но смисълът е съвсем ясен. „Предайте на Розалийн, че Робърт Ъндърхей не е мъртъв.“

— Аха, и вие предадохте ли й?

Мисис Клоуд изглежда леко се сепна.

— Хм… ами… не. Разбирате ли, хм, искам да кажа, хората са толкова скептично настроени . Сигурна съм, че и Розалийн не прави изключение. Пък и бедното дете може да се притесни. Да се чуди и да се мае къде е бил през всички тези години и с какво се е занимавал.

— И на всичко отгоре е „материализирал“ гласа си. Безспорно доста любопитен начин да съобщиш за съществуванието си.

— Ах, мосю Поаро, вие не сте посветен в тези неща. Но откъде да знаем какви са обстоятелствата ? Горкият капитан Ъндърхей (или майор Ъндърхей?) може би е пленник нейде из африканските дебри. Но ако е възможно да бъде открит , мосю Поаро! Ако може отново да се събере с любимата си Розалийн. Помислете си какво щастие би било за нея! О, мосю Поаро, аз бях изпратена при вас. Вие не можете, не бива да се опълчвате срещу повелята на отвъдния свят.

Поаро я изгледа замислено.

— Хонорарът ми — започна той кротко — е много висок. Бих казал изключително висок. А задачата, която ми предлагате да изпълня, няма да е никак лека.

— Боже мой, безспорно този факт е твърде неприятен. Със съпруга ми сме затруднени финансово, наистина сме много зле. Всъщност положението при мен е далеч по-трагично, отколкото смята съпругът ми. Купих няколко акции, вслушах се в гласа на провидението, но засега те се оказват доста неизгодни — всъщност направо обезпокоителни. Непрекъснато се понижават и ми се струва, че в момента са просто непродаваеми.

Тя го погледна объркано със сините си очи.

— Не се осмелих да споделя със съпруга си. Съобщавам го на вас , за да имате представа за положението ми. Но, драги мосю Поаро, да събереш отново едно семейство — каква благородна мисия…

— Благородството, chere Madame 3 3 Скъпа мадам (фр.). — Б.пр. , няма да компенсира разноските по пътуването с параход, влак или самолет. Нито ще покрие таксите за дългите телеграми и разпитването на свидетели.

— Но ако се открие, ако се открие, че капитан Ъндърхей е жив, то тогава… тогава, мисля, твърдо мога да заявя, че ако това стане, няма да има трудности… ъъъ… да възстановим вашите разходи.

— Охо, значи този капитан Ъндърхей е богат?

— Ами, е… Всъщност не… Но ви уверявам, давам ви честната си дума, че… че положението с парите няма да представлява никаква трудност.

Поаро бавно поклати глава.

— Съжалявам, мадам. Отговорът ми е отрицателен.

Не му бе много лесно да накара дамата да приеме отказа му.

Когато най-сетне тя си тръгна, Поаро потъна в мисли, като от време на време челото му леко се бърчеше. Вече си спомни защо името Клоуд му звучеше познато.

В паметта му изплува разговорът в клуба в деня на въздушното нападение — гръмкият досаден глас на майор Портър, нареждащ неуморно една история, която никой не искаше да слуша.

Припомни си прошумоляването на вестник, внезапно увисналата челюст на майора и слисаното му изражение.

Смущаваше го обаче най-вече невъзможността да си състави мнение за припряната дама на средна възраст, която току-що си бе отишла. Разпалените приказки за отвъдното, неясните разсъждения, веещият се шал, огърлицата, подрънкваща около шията й — всичко това някак не съответстваше на проницателността, проблеснала за миг в светлосините й очи.

— Каква беше истинската причина за посещението й? — каза си той. Хвърли поглед върху картичката на бюрото си и продължи: — Чудя се какво ли става в Уормсли Вейл?

Точно пет дни по-късно Поаро се натъкна на малко съобщение във вечерния вестник — отнасяше се за смъртта на мъж на име Инок Ардън. Мястото на произшествието бе Уормсли Вейл, старо малко селце, разположено на около три мили от известното игрище за голф в Уормсли Хийт.