Борис Акунин - Черният град

Двамата предадоха пистолетите си на дежурния, капитанът откопча шашката си.

Продължиха нататък - по ярко осветен, ослепително бял коридор. Ако не бе проникващата навсякъде миризма на керосин, човек можеше да си помисли, че се намира в свръхмодерна клиника или научна лаборатория.

С всяка крачка все по-силно се чуваше мощен тътен, сякаш наблизо шумно дишаше запъхтян исполин.

- Тук е сърцето на цялата керосинова индустрия. Към него, като кръвоносни съдове са насочени тръбите на всички преработващи заводи - възторжено обясняваше капитанът, видимо горд със службата си. - Мощната помпа изтласква постъпващия в тръбата керосин и то така, че скоростта на движение на течността става 10 метра в секунда. На следващата станция, която е на петдесет километра, на керосина се подава допълнително налягане. И така нататък, чак до Батуми. За година от тук се изпомпват почти милион тона. Даваме светлина на цяла Русия и на половин Европа!

Той отвори стоманената врата и започна да вика - ритмичният тътен стана оглушителен.

В противоположния край на просторната зала блестеше огромна цистерна, висока почти до тавана, тоест при всички случаи имаше десет метра. По горната част на стените и просто по въздуха, към резервоара вървяха тръби - по тях течеше керосинът към помпата.

- Вътре се движи многотонно бутало, нарича се „гмуркало"! - викна Василиев, като посочи гигантската бъчва. - Двигателят е електрически, имаме собствена подстанция! Ако спре подаването на ток, помпата просто ще спре. Но ако поне една искра попадне ей там, във въздушната клапа... Виждате ли я, над горната площадка на стълбата?

Но Фандорин не гледаше нагоре - оглеждаше залата.

Двама техници със сини престилки бяха клекнали и майсторяха нещо в ъгъла. Двама души охрана - всеки с кинжал на кръста - стояха от двете страни на металната стълба, която сочеше началникът на охраната.

- И тук не може да влезе външен човек, т-така ли?

- Тъй вярно.

- Има ли друг начин за влизане тук, освен коридора, по който минахме?

-Не.

Ераст Петрович още веднъж внимателно огледа помещението.

- С колко хора разполагате, капитане?

- На това дежурство застъпиха първа и трета рота. Според списъците това са 358 души.

- Как е разпределена охраната?

- Според инструкцията. Четири взвода охраняват сградата на помпената станция. Два взвода са разположени на територията, по вишките и на пропускателните пунктове. Още два взвода, разбити на по половин отделение, патрулират периметъра отвън. Пиле не може да прехвръкне, ваше превъзходителство.

- Не ни трябва да не може да премине, трябва ни да хванем това пиле... - Фандорин тръгна към изхода, капитанът го следваше. - Няма да седим и да чакаме, докато на престъпниците им скимне да ни нападнат. Ще нанесем изпреварващ удар. Ще осуетим плановете им. Ще ни трябват всичките ви хора. Вътре няма от какво да се опасяваме. Основната ни задача е да защитим п-периметъра.

- Според инструкцията нямам право при каквито и да било обстоятелства да оставя помпената зала без охрана.

- Колко човека са това: двама отвътре и един край металната рамка? Нека останат -небрежно махна Ераст Петрович. - По местата си ще останат и хората по вишките и караулните на портала. Всички останали отиват навън. Поставете плътен кордон по целия периметър на стената. Колко хора ще са необходими за това?

Началникът прецени:

- Това са 420 метра. При дистанция от три метра - 140 души, тоест три взвода и половина.

- П-превъзходно. Разделете останалите на две групи. Едната ще водите вие, другата ще поеме помощникът ви. От портала ще се подредите във верига и ще претърсите цялата местност наоколо - едната група ще тръгне наляво, другата надясно. Задачата ясна ли е?

- Тъй вярно - неуверено отговори Василиев. - Но тогава ще стане така, че вътре няма да остане почти никой.

- Станцията ще е херметично запечатана от външната охрана. На портала има к-караул. Аз също ще остана вътре. Ще се присъединя към онази група, която открие противника и встъпи в бой. Ако до този момент сме си давали вид, че нищо не подозираме, то сега решаващият фактор е скоростта. Дайте сигнал за тревога, командвайте „На оръжие!" Бързо, бегом! Сега е двадесет и два и четиридесет и девет. Точно в единадесет и нито секунда по-късно операцията по претърсването трябва да е започнала. Изпълнявайте!

Насреща му стоеше истински офицер. След като получи ясна заповед, престана да се съмнява. Извади една свирка, наду я три пъти по особен начин. След две или три секунди от различните краища на територията на станцията се отзоваха същите изсвирвания. Мигове по-късно отвсякъде се чуваха команди, тропане на ботуши, дрънчене на оръжие.