Ингар Йонсрюд - Виенското братство

Жената политик прескочи любезностите.

— Разочарована съм, че отне толкова време. Мина месец, откакто се свързах с вас.

Коментарът й запали обезпокоително пламъче в очите на Андреас.

— Дъщеря ви все пак е голям човек — започна той. — Тъй като не можем да знаем със сигурност дали става дума за криминален случай, възможно е тя да не желае контакт…

Андреас я погледна над очилата си.

— С родителите си?

Ветре си пое дъх. Фредрик я изпревари.

— Колегата ми се опитва да каже, че трябваше да спазим дълга си за мълчание и да спазим няколко процедури. — Бързо продължи: — Както ние, така и Службата за защита на детето, сме обезпокоени относно ситуацията с вашия внук. Вилям?

— Вилям Давид Ветре Андершен — потвърди тя. — Скоро ще стане на четири.

— Ясно. Та, Службата за защита на детето и преди е имала проблеми с общността, към която принадлежи дъщеря ви. Затова и започнахме следствие, като имаме предвид, че е възможно това да е случай на отвличане.

— Хубаво — каза Ветре и хвърли проницателен поглед на Андреас.

Седнаха.

Ако трябваше да налучква, би предположил, че е на четиридесет и пет, но знаеше, че е по-възрастна. Над петдесет. Използваха възрастта й срещу нея, когато стана само заместник-председател на партията. Беше прибрала тъмната си коса в кок и носеше втален сив костюм. На врата й висеше сребърно кръстче.

— Не съм се виждала и чувала с Анете от половин година — започна тя.

Сега като седна, тонът й стана по-мрачен. Ветре явно искаше да покаже, че може да контролира емоциите си. Често срещана черта у хората, които са свикнали да получават респект. Те ненавиждат слабостите. Най-вече своите.

— Повечето родители се отчайват, когато децата им се бунтуват. Когато се напиват, пробват наркотици, правят секс и знам ли още какво. При нас никога не е било така. Дъщеря ми се сърди, защото смята, че съм твърде либерална. А аз й се сърдя за това, че изчезна заедно с внука ми. И защото е консервативна кучка. — Ветре се усмихна уморено, преди да продължи.

— Защото Анете…

Столът й изскърца, когато тя се облегна назад и се вторачи в тавана, сякаш търсените от нея думи бяха изписани някъде под гипсовите орнаменти на тавана.

— Анете живее само за Бог.

Косата на Ветре беше добре поддържана и блестяща. Всеки косъм беше укротен и твърдата й ръка не позволяваше и най-малкото непокорство на перчема.

Всичко започнало в тийнейджърските години на Анете. Не искала да ходи на църква, защото не приемала жени да бъдат свещеници. Не одобрявала и хомосексуалните свещеници. Нито промените в литургията. Смятала, че църквата се подиграва на собствения си Бог.

Ветре се позасмя и поклати глава. Бръчките около очите й може би бяха малко по-ясни, отколкото издаваха камерите, но го порази това, колко изумително се доближаваше тя до телевизионното си алтер его. Дискретният грим беше положен перфектно, а начервените й устни излъчваха надеждност и топлота. Имаше и още нещо, както установи колебливо той. Цветът беше точно толкова дълбок, че да създава чувство на еротика. Колко елегантно. Това, което на пръв поглед изглеждаше просто като червило, всъщност предизвикваше мозъка, сърцето и члена.

В интерес на истината, достойно за един политик.

— Въпреки това запазихме известно уважение една към друга. Това се промени чак когато тя влезе в „Светлината Божия“… в общността, както вие я наричате.

Червенокос шведски келнер им сервира кафе. Ветре замълча, докато той беше край масата.

Бяха изминали седем години, откакто Анете беше започнала да посещава богослуженията на „Светлината Божия“, отцепническа общност от Филаделфия. Прекратила обучението си като лаборант няколко месеца преди да положи последния си изпит.

— Безумна глупост — каза Ветре, дишайки тежко.

След това Анете продала апартамента в Санктхансхауген, който родителите й били купили, и заживяла в общността. Там срещнала Пер Олав, бащата на Вилям. Не искали да се венчаят в църква, но сигурно са имали някаква церемония.

— Не ни поканиха.

Ветре примигна бързо и разтри скули с тънките си пръсти.

— Изглежда, всичко се е случило много бързо, защото не мога да си представя, че Анете би си легнала с някого, без връзката им да е… благословена от Бога. Както разбирате, тя не е такова момиче.

— Да, явно не е такава.

Щастието им обаче не продължило дълго. Пер Олав починал малко след раждането на Вилям. От някаква инфекция. В болницата не могли да им дадат много информация. Лотарията на живота. Или Божията воля.