Ингар Йонсрюд - Виенското братство

Насочи пинсетата към следите от сажди около отвора на раната.

— Малък калибър, но достатъчен, за да може куршумът да премине през целия череп.

Въпреки че предпазният й костюм я покриваше цялата, той я позна от други местопрестъпления. Не се сещаше обаче за името й.

— Ще ми отнеме известно време да го обърна, за да разгледам отвора на раната от другата страна. Така че, ако се сещате за нещо, преди да…

Тересе се казваше! Тересе Грьофтинг. Първоначално била в съдебната медицина, но според слуховете толкова се интересувала от убийствата, че преминала обучение, за да бъде част от техническия екип на местопрестъпленията. Беше малко над четиридесет, началник на екипа, неомъжена. Имаше син, тийнейджър.

Той подмина предложението й.

— Говорите ли немски?

— Ами… Да, всъщност.

Той се запъна, мъчейки се да прочете на глас текста от вътрешната страна на корицата на Библията.

— На професор Е. Бринк — преведе тя. — С най-дълбока благодарност. От Виенското дружество за расова хигиена. Виена, 1936 година.

Тя се покашля.

— Странно е пастор да притежава подобна антикварна вещ.

— И аз така мисля — отвърна той.

Нощта вече беше настъпила, когато Фредрик отново застана на прага на къщата. А каква идилия можеше да бъде. Да прекара слънчевата лятна вечер на тревата някъде из гората. В прохладните сенки. Тежкият мирис на смола и гъби да се смесва с уханието на окосена трева, малинови листа и пресен боровинков сок. Можеше да долавя кудкудякането на кокошките в хамбара и приглушения шум от кухнята на дървената къща отзад. А сега се чуваше само бръмченето на генераторите.

Едрите капки бяха преминали в студен ситен дъждец, който го обгръщаше като мокра мантия. Бяха издигнали палатка над телата в градината. Освен нея бяха сложили и палатка за разследващите полицаи пред плевнята. Всички убити са мъже, беше казала Сюне. Тогава защо ги бяха застреляли тук, отвън? Защо не лежаха убити в стаите си като пастора? Беше се насочил към телата на поляната, когато чу добре познат глас от полицейската палатка. Беше пристигнал Себастиан Кос.

В най-големия полицейски участък на Норвегия имаше трима богове в Отдела за насилствени и сексуални престъпления. Всевишният беше главният комисар Трун Антон Неме. Рядко се показваше, но винаги кръжеше над тях. Виждаше всичко, можеше да си затвори очите за най-големите пропуски, а в същото време да се нахвърли на някого заради най-незначителната грешка.

Неме обаче не обичаше да си цапа ръцете. За тази цел си беше избрал двама подчинени. Едната беше Сюне Йоргенсен. Беше преминала през всички степени на синята униформа и се беше изкачила до върха на кариерата си. Другият беше Себастиан Кос.

Стройният юрист никога не криеше, че подарява на полицията само няколко години от живота си. Беше роден да притежава власт, да печели много пари и да бъде влиятелна личност. Тялото му беше добре сложено. На главата, в която протичаше бързата му мисъл, растеше буйна права златиста коса. Лицето му беше тясно, с чиста кожа, а в интернет пространството беше известен като Леголас.

Тази двойка на противоположни личности беше назначена на престижната позиция да разследва убийства, насилствени престъпления и всякакви други злодеяния, които биха извършили жителите и туристите в Осло.

В едно нещо главен комисар Неме можеше да е сигурен. Двамата инспектори никога нямаше да се обединят срещу него. Бяха ин и ян [10] * Китайска философия, която описва как две противоположни сили се допълват взаимно и преливат една в друга — Б. пр. . Супермен и Лекс Лутор [11] ** Най-големият враг на Супермен — Б. пр. .

— Йоргенсен! Какво прави Фредрик Байер тук, по дяволите? Мамка му, не можем да оставим психически нестабилни полицаи да се размотават на местопрестъплението. Мислех, че съм го закотвил зад бюрото в Грьонланд [12] * Район в центъра на Осло, в който се намира централното полицейско управление — Б.р. . — Говореше високо. Гласът му беше плътен. Фредрик застана на входа на палатката, загледан в костюмирания гръб на Себастиан Кос. С два удара можеше да го повали на земята.

— Нека изясним нещо — извика ядосано Сюне, която на ръст стигаше едва до гърдите на инспектора. — Фредрик е моя отговорност. Има пълното ми доверие. Така че можеш да вървиш по…

Прекъсна ги шумното прокашляне на Андреас. Беше в палатката заедно с останалите полицаи, които до един бяха потърсили спасение в ъгъла, при масивните термоси. Андреас се усмихна криво и насочи пръст към Фредрик, който влезе вътре.