— Ние бихме искали да ни обясните.
— А той иска да знае как сте разбрали за него.
— Разбрахме за него от една ваша стара приятелка, професор Шорам — каза полковник Мънроу. — Не от адмирал Блънт, той не можа да си спомни много, а от един друг човек, на когото някога сте говорили за него — лейди Матилда Клекхийтън.
Мис Нойман отново се обърна към него, за да проследи устните му. Тя се усмихна леко.
— Той казва, че е мислел Матилда за мъртва от години.
— Тя е съвсем жива. Тя е тази, която поиска да узнаем за откритието на професор Шорам.
— Професор Шорам ще ви каже основното от това, което искате да знаете, въпреки че трябва да ви предупреди, че тази информация ще ви бъде напълно безполезна. Всички записки, формули, бележки и доказателства за откритието бяха унищожени. Но тъй като единственият начин да се отговори на въпросите ви е да разберете в основни линии какво представляваше „Бенво“, аз доста точно мога да ви кажа какво съдържаше той. Знаете начините на използване и целите на сълзотворния газ, с който полицията контролира разбунтували се тълпи, бурни демонстрации и така нататък. Той причинява пристъп на плач, болезнени сълзи и възпаление на синусите.
— И това е нещо от този род?
— Не, изобщо не е нещо от този род, но може да се използва за същите цели. На учените им хрумна, че може да се променят не само основните реакции и чувства на човека, но също и умствените му способности. Можете да промените характера на човека. Характерните качества на афродизиака са добре известни. Те водят до състояние на сексуална възбуда, съществуват различни лекарства или газове, дори и операции на жлезите — всяко от тях може да доведе до промяна в мозъчната жизненост, увеличена енергия както при промяна в щитовидната жлеза. Професор Шорам иска да ви каже, че има определен процес, сега няма да ви обяснява дали е свързан с жлезите или е газ, който може да бъде произведен, но има нещо, което може да промени човека и неговото отношение към живота — неговата реакция към хората и към живота въобще. Той може да е в състояние на бяс, водещ към убийство, може да е патологично склонен към насилие и все пак под влиянието на „Проекта Бенво“ се превръща в нещо или по-скоро в някой съвсем различен. Става — има само една дума за това според мен, която се съдържа в името му — става благосклонен . Иска да е полезен на другите. Излъчва доброта. Ужасява се от възможността да причини болка или да прояви насилие. „Бенво“ може да бъде пуснат над големи области и да повлияе на хиляди хора, в случай че се произведе в достатъчно големи количества и се разпространи успешно.
— Каква е продължителността на действието му? — попита полковник Мънроу. — Двадесет и четири часа? Повече?
— Вие не разбирате — каза мис Нойман. — Това е постоянно .
— Постоянно? Променяте природата на човека, променяте един компонент, физически компонент, разбира се, от неговата същност и това води до постоянна промяна в природата му. И не може да се върне назад? Не можете да го направите отново такъв, какъвто е бил? Промяната трябва да се приеме като постоянна?
— Да. Първоначално това вероятно беше откритие интересно за медицината, но професор Шорам го виждаше като възпиращо средство, което може да се използва в случай на война, на масови бунтове, метежи революции, анархия. Той не гледаше на него само от медицинска гледна точка. То не прави хората щастливи, а само поражда у тях силно желание другите да са щастливи. Това е нещо, както казва той, което всеки чувства в живота си в един или друг момент. Те имат силното желание да направят един човек или много хора доволни, щастливи, здрави, всички тези неща. И тъй като хората могат да изпитват такива чувства, ние решихме, че има компонент, който контролира това желание в тях и ако веднъж този компонент се задейства, това може да продължи вечно.
— Прекрасно — каза мистър Робинсън.
Той говореше по-скоро замислен, отколкото ентусиазирано.
— Прекрасно. Какво откритие. Какво нещо, което да се задейства, ако… но защо?
Главата, облегната на стола, се обърна бавно към мистър Робинсън. Мис Нойман предаде:
— Той казва, че вие разбирате по-добре от другите.
— Но това е отговорът — извика Джеймс Клийк. — Точният отговор. Това е прекрасно.
Лицето му бе ентусиазирано и развълнувано. Мис Нойман клатеше глава:
— „Проектът Бенво“ не се продава и не се подарява. Той беше изоставен.
— Нима ни казвате, че отговорът е не? — попита полковник Мънроу невярващо.
Читать дальше