Агата Кристи - Неочакваният гост

Мисис Уоруик се замисли, преди да отговори. После каза:

— Не, не мисля.

— Просто се чудех… — започна той.

— Мислите — нетърпеливо го прекъсна мисис Уоруик — дали Ейнджъл е застрелял сина ми? Съмнявам се. Много се съмнявам.

— Разбирам. Номерът не мина — отбеляза Старкуедър. — Жалко!

Внезапно мисис Уоруик стана права и каза:

— Благодаря ви, мистър Старкуедър. Бяхте много любезен.

Тя му подаде ръка. Той я пое, развеселен от безцеремонността й, после отиде до вратата и я отвори. След миг тя излезе от стаята. Старкуедър затвори вратата след нея и се усмихна.

— Ех, да му се не види! — възкликна той и отново погледна плика. — Каква жена!

В този момент в стаята влезе мис Бенет и той побърза да прибере плика в джоба си. Мис Бенет беше замислена и силно притеснена.

— Какво ви каза мисис Уоруик? — попита го тя.

Изненадан, Старкуедър забави отговора си, да спечели време: за да спечели време.

— Да? Какво казахте?

— Мисис Уоруик… какво ви каза тя? — попита отново мис Бенет.

Старкуедър простичко отбеляза, избягвайки директния отговор:

— Изглеждате притеснена.

— Разбира се, че съм притеснена — рече тя. — Зная на какво е способна.

Старкуедър погледна спокойно икономката, преди да попита:

— На какво е способна мисис Уоруик? На убийство?

Мис Бенет пристъпи към него.

— Да не би да се е опитала да ви накара да мислите така? — запита тя. — Да знаете, че не е вярно. Трябва добре да го разберете. Това не е истина.

— Е, човек никога не може да е сигурен. В края на краищата, стават такива неща — отбеляза той мъдро.

— Но аз ви казвам, че това не е истина — настоя тя.

— И откъде знаете? — попита Старкуедър.

— Зная! — отговори мис Бенет. — Мислите ли, че има нещо, което да не знам за хората в този дом? От много години живея с тях. От години, казвам ви. — Тя седна в креслото. — И съм загрижена за тях, за всички тях.

— Включвате ли и покойния Ричард Уоруик? — попита Старкуедър.

Мис Бенет се замисли за момент, после рече:

— Някога много го обичах.

Настъпи пауза. Старкуедър седна на табуретката и втренчено я погледна, преди да промърмори:

— Продължете!

— Той се промени — рече мис Бенет. — Стана изверг. Цялата му същност претърпя коренна деформация. Понякога беше същински демон.

— Да, всички май са съгласни по този въпрос — вметна Старкуедър.

— Но ако го познавахте такъв, какъвто беше някога… — започна тя.

Той я прекъсна:

— Знаете ли, не вярвам в това. Не мисля, че хората се променят.

— Но Ричард се промени — настоя мис Бенет.

— О, не, не се е променил — възрази Старкуедър. Той пак започна да крачи из стаята. — Обзалагам се, че преценката ви е погрешна в самата си основа. Аз бих казал, че дълбоко в себе си той всякога е бил демон. Бих казал, че той е от онзи тип хора, които или трябва да бъдат щастливи и преуспяващи… или… Те крият истинската си природа дотогава, докато получават каквото искат. Но дълбоко в тях лошата им жилка си стои. — Той се обърна към мис Бенет. — Обзалагам се, че винаги е бил жесток. Навярно в училище е бил хулиган. Разбира се, жените са го харесвали. Жените винаги си падат по хулиганите. И смея да кажа, садизмът му е започнал да се проявява още докато е ходел на лов за диви животни. — Той посочи към ловните трофеи по стените. — Ричард Уоруик е бил чудовищен егоист — продължи той. — Разбрах това от начина, по който всички вие говорите за него. Било му е забавно да се представя за добър човек, щедър, преуспяващ, любвеобилен и прочие. — Старкуедър не спираше да крачи. — Но абсолютно сигурно е, че лошата жилка си е била в него. И когато е станало онова нещастие, фасадата е рухнала и вие всички сте видели що за човек е бил всъщност.

Мис Бенет се изправи.

— Според мен вие не сте човекът, който може да говори за тези неща — извика възмутено тя. — Непознат сте и не знаете абсолютно нищо.

— Може би не, но чух достатъчно — тросна се Старкуедър. — По неизвестни за мен причини съм станал довереник на повечето от вас.

— Да, предполагам. И аз говоря с вас сега, нали? — призна тя и седна. — Това е, защото не смеем да поговорим помежду си. — Мис Бенет умолително го погледна. — Не ми се иска да си заминавате още — додаде тя.

Старкуедър поклати глава.

— Всъщност не съм направил нищо, с което сериозно да помогна — каза той. — Мое дело е само това, че нахълтах и открих един труп.

— Но ние с Лора открихме трупа на Ричард — засече го мис Бенет. Тя направи пауза и след това изведнъж додаде: — Или Лора… вие…? — гласът й постепенно затихна.