Джон Вердън - Намисли си число

Влязоха в голяма зала за конференции без никакви прозорци. Целта на последното очевидно бе да предпази участващите в съвещание от парчетата летящо стъкло при евентуална терористична атака. Гърни изпитваше лека форма на клаустрофобия — мразеше помещения без прозорци и мразеше архитектите, които проектираха такива. Лаконичният му гид се отправи директно към термоса за кафе в другия край на стаята. Повечето от местата край продълговатата съвещателна маса вече бяха запазени: на облегалките на четири от тях висяха якета, а три от останалите бяха запазени по общоприетия начин — бяха ги облегнали напред върху масата, а задните им крака стърчаха във въздуха. Гърни свали лекото яке, с което бе облечен, и го постави на облегалката на един от свободните столове.

Вратата се отвори и влезе Хардуик, следван от прилежна и работлива на вид червенокоса жена в безполов костюм, която носеше лаптоп и дебела папка, както и от втория двойник на Том Круз, който се насочи към приятелчето си при кафето. Жената се отправи към един от незаетите столове и постави нещата си на масата пред него. Хардуик се приближи към Гърни, а лицето му изразяваше нещо средно между очакване и презрение.

— Получаваш специално отношение, момчето ми — прошепна му дрезгаво. — Нашето момче-чудо, най-младият окръжен прокурор в историята на окръга, ще ни направи честта да присъства на днешното съвещание.

Гърни отново усети враждебната си реакция към Хардуик, която бе прекалено силна в сравнение с безсмислената язвителност на другия мъж. Въпреки усилието си да не я показва, усещаше, че говори през стиснати устни:

Неговата намеса в случай като този не би ли трябвало да се очаква?

— Не съм казал, че не съм я очаквал! — изсъска Хардуик. — Само казах, че получаваш специално внимание. — Той погледна към трите наклонени напред стола и обяви, без да се обръща конкретно към никого: — „Троновете на тримата мъдреци.“

И веднага след забележката му вратата се отвори и влязоха трима мъже.

Хардуик шепнешком обясни над рамото на Гърни кои са. Последният реши, че Хардуик си е сбъркал призванието — имаше невероятната способност да говори, без да мърда устните си. Вентрилоквист би било добър избор на професия.

— Капитан Род Родригес, официозен мухльо — прошепна безтелесният глас, когато тантурест мъж с маниери и тен на паркетен лъв, неадресирана към никого усмивка и злобни очи пристъпи в помещението и задържа вратата за по-високия мъж зад себе си — мършав пъргав тип, чийто поглед пробяга из стаята, без да се спира за повече от секунда върху когото и да било. — Окръжен прокурор Шеридън Клайн — продължи шепотът. — Иска да бъде губернатор Клайн.

Третият мъж, който се промъкваше зад Клайн, преждевременно оплешивял и излъчващ чара на студено кисело зеле, беше „Щимел, главният помощник на Клайн.“

Родригес ги насочи към килнатите столове, като подчертано предложи средния на Клайн, който пък от своя страна прие това съвсем нормално. Щимел седна от лявата му страна, а Родригес — от дясната. След това Родригес изгледа останалите хора в стаята през очилата си с тънки телени рамки. Безукорно коафираната черна коса, която украсяваше ниското му чело, очевидно бе боядисана. Той няколко пъти рязко почука по масата с кокалчетата на пръстите си и се огледа, за да е сигурен, че е привлякъл вниманието на всички присъстващи.

— По програма тази среща започва в дванайсет на обяд, а според часовника е точно дванайсет. Ако нямате нищо против, бихте ли заели местата си…?

Хардуик седна до Гърни. Групата около термоса за кафе се върна на масата и след половин минута всички бяха седнали на столовете си.

Родригес още веднъж ги огледа кисело, сякаш да подскаже, че на истинските професионалисти не би им отнело толкова време да извършат подобно просто действие. Като видя Гърни, устата му се изви в нещо, което можеше да бъде както кратка усмивка, така и намръщване. Сърдитото му изражение стана още по-мрачно при вида на един празен стол. След това продължи:

— Няма нужда да ви казвам, че убийството, което ни се падна да разследваме, е с висока степен на обществен интерес. Тук сме, за да се уверим, че всички сме тук. — Той замълча, сякаш с цел да провери кой е в състояние да оцени дзен-мъдростта му. После я преведе за по-глупавите: — Тук сме, за да се уверим, че сме се стиковали и сработили още от ден първи на този случай.

— Ден втори — измърмори Хардуик.

— Моля? — сепна се Родригес.