Джон Вердън - Намисли си число

Това на свой ред повдигна нов въпрос. Защо да убива непознати? Ако отговорът бе, че изпитва патологична омраза към всички хора с проблем с пиенето, тогава защо (както бе казал Ранди Клам в Бронкс) просто не бе хвърлил бомба на най-близката сбирка на анонимните алкохолици?

Мислите му отново започнаха да се въртят в кръг под влияние на обзелата го умора. С нея дойде и съмнението. Възбудата, че бе открил как е направен номера с числото и какво означава това за връзката между убиеца и жертвите му, сега бе заменена от едно познато чувство. Започна да се самокритикува, че не бе осъзнал истината по-рано. А после дойде и страхът, че това ще се окаже поредната задънена улица.

— Какво има пък сега?

Маделайн бе застанала на прага на кабинета. В ръката си държеше черна найлонова торба за боклук, а косата й бе разрошена — явно идваше направо след изпълнението на мисията „разчистване на дрешника“.

— Нищо.

Тя му метна един поглед, който ясно показваше, че не му вярва, след което остави торбата на пода край вратата.

— Тия неща бяха в твоята част на гардероба.

Той се зазяпа в плика.

Тя се качи обратно на горния етаж.

Вятърът пронизително свиреше по прозореца, който имаше нужда от нови уплътнения на черчеветата. По дяволите! Имал бе намерение да го оправи. Всеки път, когато вятърът задухаше под този ъгъл…

Телефонът звънна. Обаждаше се Говацки от Содъртън.

— Да, всъщност наистина е камбала — заяви той, без да си прави труда да поздравява. — Как, по дяволите, го разбра?

Потвърждението за вида на рибата много помогна на Гърни да излезе от дупката. Даде му и достатъчно енергия, за да се обади на дразнещия Джак Хардуик по повод нещо, което го безпокоеше от самото начало. Ставаше въпрос за първия стих от третото стихотворение, което сега извади от папката, докато набираше номера на Хардуик:

Както обикновено, наложи му се да изтърпи цяла минута безсмислени ругатни, преди да успее да привлече вниманието на следователя от БКР. Едва след това му разказа за безпокойството си. Отговорът бе в типичния стил на Хардуик:

— Смяташ, че миналото време означава, че извършителят вече е оставил няколко отрязани глави зад гърба си, преди да пречука приятелчето ти, така ли?

— Ами според мен е очевидно — отвърна Гърни, — при условие, че известните ни три жертви все още са били живи, когато е написано.

— И какво искаш да направя аз?

— Не би било зле да се направи запитване за прилики с МО на други случаи.

— А колко точно подробно искаш описанието на модус операнди? — Заради подигравателната интонация на Хардуик латинският термин прозвуча като шега. Шовинистичната му склонност да се надсмива над чуждите езици винаги бе успявала да подразни Гърни.

— От теб зависи. По мое мнение раните в гърлото са ключовият факт.

— Хм. И предлагаш запитването да се разпрати до Пенсилвания, Ню Йорк, Кънектикът, Роуд Айлънд, Масачузетс, може би и Ню Хемпшир и Върмонт?

— Не знам, Джак. Ти реши.

— Времева рамка?

— Последните пет години? Както ти сметнеш за най-удачно.

— Последните пет е точно толкова добър вариант, колкото и всеки друг. — В неговата уста прозвуча като „толкова лош, колкото и всеки друг“. — Готов ли си за сбирката на капитан Р.?

— Утре ли? Разбира се, ще бъда там.

След известно мълчание последва:

— Значи смяташ, че на скапания откачалник не му е за пръв път, така ли?

— Има такава възможност, не си ли съгласен?

Нова пауза.

— А ти стигна ли до нещо?

Гърни набързо осведоми Хардуик за фактите и новото им обяснение. Завърши с едно предложение:

— Знам, че Мелъри е бил в някаква клиника преди петнайсет години. Няма да е зле да провериш дали има данни за негови криминални или противообществени прояви. Всичко, свързано с алкохол. Същото за Албърт Шмит и за Ричард Карч. Разследващите случаите на Шмит и Карч работят по биографиите на жертвите. Може да са изровили нещо важно. Впрочем не би навредило да се надникне малко по-надълбоко и в миналото на Грегъри Дърмот. Той е замесен в тази каша по някакъв начин. Има причина убиецът да избере именно неговата пощенска кутия. Освен това сега заплашва и него самия.