Ан Райс - Лашър

- В института «Кеплингер» - каза Лайтнър тихо и любезно, сякаш четеше всичко по челото на Ларк. Сините му очи бяха съвсем спокойни. - Мич Фланаган, геният в генетиката, човекът, който е работил с Роуан, преди тя да се откаже от изследователската работа.

Ларк не каза нищо. Колата се носеше безшумно по надлеза. Сградите вече бяха повече, а тревата - още по-избуяла.

- Щом знаете, защо тогава онзи тип ме разпитваше? - попита Ларк. - Защо се изпречи на пътя ми и се опита да ме принуди със сила да му кажа това? А вие как разбрахте, между другото? Интересно. Кои изобщо сте вие? И това ми се ще да разбера.

Лайтнър гледаше настрани, разтревожен и някак натъжен.

- Казах ли ви, че днес имаше нещастен случай в семейството?

- Да, съжалявам да го чуя. Не исках да бъда неуважителен. Просто този ваш приятел много ме ядоса.

- Зная - отвърна мило Лайтнър. - Разбирам. Не е трябвало да се държи така. Ще се обадя в метрополията в Лондон. Сигурно ще разбера защо се е случило. Или по-скоро, ще се уверя, че подобно нещо няма да се повтори. - В очите му като че за миг се появи странно пламъче, а после нещо като раздразнение и дори страх. Но само за миг. - Ще се погрижа за това.

- Благодаря ви - рече Ларк. - Но как разбрахте за Мич Фланаган и института «Кеплингер»?

- Наречете го предположение - каза Лайтнър. Беше силно разстроен от всичко това; личеше си, въпреки че на лицето му бе изписана само благост, а в гласа му не се усещаше друго, освен умора и просто лошо настроение.

- А какъв е този нещастен случай? Какво е станало?

- Още не знам всички подробности. Само, че Пиърс и Райън е трябвало да заминат за Дестин, Флорида, рано тази сутрин. Помолиха ме да ви посрещна. Май нещо се е случило със съпругата на Райън, Джифорд, но не зная със сигурност.

- Този Ерих Столов с вас ли работи?

- Не пряко. Той е тук от два месеца. Представител е на новото поколение разследващи от Таламаска. Аз съм от по-старите. Ще разбера защо се е държал така. В метрополията не знаят, че пробите са в института «Кеплингер». Ако по-младите членове показваха подобно старание при четенето на досиетата, както при полевата си работа, щяха вече да са се досетили за това.

- Какви досиета?

- О, това е дълга история. И не е от най-лесните за разказване. Разбирам нежеланието ви да говорите за тези проби. На ваше място и аз не бих казал на никого.

- Има ли някакви новини за местонахождението на Роуан?

- Никакви. Само потвърждения на вече известното - че тя и придружителят и? са били в Шотландия, в Донелайт.

- Но защо? Къде е този град? Аз съм обиколил цяла Шотландия, на лов, на риболов. Никога не съм чувал за Донелайт.

- Това е старо, разрушено селище. В момента гъмжи от археолози. Има и някаква странноприемница за туристите и научните работници. Роуан е забелязана там преди четири седмици.

- Е, това наистина не е новина. Лоша работа. Значи все пак няма нищо ново?

- Нищо ново.

- А този неин придружител как изглежда? - попита Ларк.

Лицето на Лайтнър като че помръкна леко. Това умора ли беше, или огорчение? Ларк беше объркан.

- О, вие знаете за него повече от мен, нали така? - рече Лайтнър. - Роуан ви е изпратила рентгенови снимки, електроенцефалограми, всякакви изследвания. Не ви ли изпрати и снимка?

- Не, не ми изпрати - отвърна Ларк. - Кои все пак сте вие?

- Трябва да разберете, доктор Ларкин, аз наистина не знам отговора на този въпрос. И мисля, че никога няма да го узная. Напоследък започвам да ставам по-откровен пред себе си. Случва се. Ню Орлиънс като че има някакво магическо влияние над хората. И над Мейфеър в това число. Ето, досетих се за изследванията, може дори да се каже, че се опитвам да чета мислите ви.

Ларк се засмя. Всичко това бе казано някак приятно, философски. Ларк почувства симпатия към този човек. В сумрака в колата той също бе забелязал някои неща. Лайтнър страдаше от лек емфизем, въпреки че никога не беше пушил, а вероятно не беше и пил, и като цяло беше доста здрав за своите осемдесет години.

Лайтнър се усмихна и погледна към прозореца. Шофьорът на колата изглеждаше само като черен силует зад тъмното стъкло.

Ларк видя, че лимузината е снабдена с всички екстри - малък телевизор, бутилки лек алкохол в кутии с лед.

Ами кафе? Къде ли държаха кафето?

- Там, в каната - каза Лайтнър.

- О, вие наистина четете мисли - засмя се Ларк.

- Просто е сутрин, нали? - отвърна Лайтнър и за първи път на устните му се появи лека усмивка. Гледаше как Ларк отваря каната и вади пластмасова чашка от джоба на страничната врата. Наля си малко димящо кафе.