Ан Райс - Лашър

- Но точно това ще направиш. Ще си седиш тук и ще изследваш пробите. Ще продължиш с клонирането на ДНК-то и с анализа на всеки детайл. А аз ще ти се обадя утре от Ню Орлиънс, за да ти кажа, че Майкъл е позволил да изследваш кръвта му.

Ларк се надигна и стисна здраво дръжката на куфарчето си.

- Чакай малко, нали каза нещо за Ню Йорк, че там има още материал.

- А, да. Когато Роуан е родила това нещо, имало доста кръв. После започнало разследване на изчезването и?, точно на Коледа. Съдебният лекар в Ню Орлиънс взел всякакви проби от къщата и ги изпратил в Международния център за генетични изследвания в Ню Йорк.

- Мили боже! Там сигурно са полудели.

- Още не зная дали някой се е добрал до нещо. Семейството получава откъслечни доклади, които потвърждават твоите открития - генетични мутации при майката и детето. Огромно количество от човешкия хормон на растежа; различни ензими. Но само ти имаш всички данни. Само ти имаш рентгенови снимки.

- И семейството е споделило всичко това с теб?

- О, да, щом разбраха, че съм говорил с Роуан. Тя ми даде кода за сметката, за да може да финансира работата ти тук. Щом разбраха, че последен съм говорил с нея, те започнаха да сътрудничат. Не мисля, че разбират за какво точно става дума, обаче може да не са толкова отзивчиви, след като им обясня. Все пак засега ще направят всичко, за да намерят Роуан. Наистина са притеснени за нея. Ще ме посрещнат на летището и тъй като самолетът ще излети без закъснение, трябва веднага да тръгвам. Довиждане.

Мич заобиколи бързо бюрото си и последва Ларк към сумрачния коридор с дългите декоративни ивици от светлинки.

- Но с какво разполагат в Ню Йорк? С това, което имам и аз ли?

- Не, по-малко, много по-малко. Освен едно. Те имат част от плацентата.

- Трябва да я получа.

- Ще я получиш. Семейството ще го уреди. Никой в Ню Йорк не е събрал цялата картина, засега. Казах ти вече. Но е намесена още една организация.

- Какво?

Ларк спря пред вратата към външния коридор с ръка на дръжката и?.

- Роуан има някакви приятели в организация, наречена Таламаска. Историци-изследователи. Те са взели проби от мястото на раждането.

- Така ли?

- Да. Не знам какво ще излезе от това, но тази организация има доста интересна роля в крайно интригуващата история на семейство Мейфеър. Те даже като че имат собственическо отношение към тях. Звънят ми постоянно, откакто се свързах със семейството. Дори ще се срещна с един от тях - Аарън Лайтнър - утре сутрин в Ню Орлиънс. Ще разбера дали знаят и нещо друго.

Ларк отвори вратата и тръгна към асансьора. Мич бързаше тромаво след него. Взираше се в Ларк по своя объркан и разфокусиран маниер, когато той натисна бутона на асансьора и вратите се отвориха.

- Трябва да вървя, старче - рече Ларк. - Да не искаш да дойдеш с мен?

- Не и в този живот. Връщам се право в лабораторията. Ако не ми се обадиш утре…

- Ще ти се обадя. Междувременно всичко това…

-… ще си остане в тайна, не се притеснявай. Имам предвид, напълно. Нима всичко в института «Кеплингер» не е засекретено! Просто още една тайна, заровена сред гора от тайни. Не се притеснявай за това. Никой няма достъп до компютъра в кабинета ми. Дори и да проникнат, няма да открият файловете. Не се притеснявай. Това е обичайно за института. Някой ден ще ти разкажа това-онова… без имена и дати, разбира се.

- Добър човек си ти. Ще ти се обадя утре.

Ларк пое ръката му.

- Не ме карай да чакам, Ларк. Това нещо може да се чифтоса с Роуан! А тогава…

- Ще ти се обадя.

Ларк се обърна за последно към Мич, който стоеше пред асансьора и се взираше безпомощно в затварящите се врати. Спомни си думите на Роуан по телефона: «Има един човек в института «Кеплингер», на когото можем да се доверим. Намери го. Мич Фланаган. Предай му, че съм казала, че това ще си струва времето и усилията му».

Да, Роуан беше ужасно права. Мич беше човекът. Ларк не се съмняваше в това.

Но докато пътуваше към летището, бе завладян от доста страхове за нея. За малко да си помисли, че е откачила, когато му се обади и започна да сипе предупреждения, че може да прекъснат внезапно разговора им.

Проблемът беше там, че цялата тази история беше много вълнуваща за Ларк. Още от самото начало. От обаждането на Роуан, заради самите проби, последвалите разкрития и дори заради онова странно семейство от Ню Орлиънс. Никога не бе изпитвал подобно нещо. Искаше му се да бе имал повече подобни тревоги. И ето че сега се впускаше в приключение - беше си взел безсрочна отпуска от Университетската болница и нямаше търпение да види онези хора в Ню Орлиънс - да види къщата, която Роуан беше наследила, и мъжа, за когото се бе омъжила, семейството, заради което бе изоставила блестящата си кариера.