Патрик Ротфус - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

Калайджията прокара ръце по красивата ми дреха.

— Има всякакви малки джобове! — възхитено възкликна той. — Това е прекрасно!

Опипах изтънелия плат на неговия плащ.

— Ако добавиш и игла с конец, ще заменя плаща си за всички неща, които искам да

взема — предложих му аз, осенен от внезапно вдъхновение. — Освен това ще ти дам и едно

желязно, едно медно и едно сребърно пени.

Ухилих се. Беше твърде малко, но това искат калайджиите в приказките, когато решат да

продадат някой удивителен магически предмет на нищо неподозиращия син на вдовица,

тръгнал по света да си дири щастието.

Калайджията отметна глава назад и се разсмя.

— И аз мислех да ви предложа същото — призна той.

След това метна моя плащ върху рамото си и здраво стисна ръката ми.

Порових в кесията си и му подадох един железен драб, две винтишки половин пенита и,

за моя приятна изненада — едно атуранско твърдо пени. Имах късмет с последното пени,

защото то се равняваше на частица от винтишкия сребърен раунд. Изпразних в пътната си

торба десетината джобове на тъмночервения си плащ и прибрах новите вещи, които бях

купил от калайджията.

След това набързо написах писмо до Дена, в което обяснявах, че покровителят ми

неочаквано ме е изпратил на път. Извиних се за необмислените неща, които ѝ бях казал, и я

уверих, че ще се срещна с нея веднага щом се върна в Северин. Искаше ми се да имах повече

време за писмото, за да измисля някакво по-изискано извинение и да ѝ обясня ситуацията

по-подробно, но калайджията вече беше прибрал хубавия ми плащ и очевидно нямаше

търпение да продължи пътя си.

Тъй като нямах никакъв восък, с който да запечатам писмото, използвах един трик,

който бях измислил, докато пишех бележки от името на маера. Прегънах парчето хартия и

след това го подвих така, че човек трябваше да разкъса хартията, за да го разгъне.

Подадох го на калайджията.

— Трябва да го предадеш на красива тъмнокоса жена на име Дена. Тя е отседнала в

„Четирите свещи“ в Долен Северин.

— Това ми напомня нещо! — възкликна той, докато прибираше писмото. — Свещи. —

Пресегна се към дисагите и извади наръч дебели лоени свещи. — Всеки има нужда от свещи.

Странното бе, че наистина щяха да ми свършат работа, макар и не в случаите, за които

той предполагаше.

— Имам също и малко вакса, за да си лъскате ботушите — продължи той, докато ровеше

из денковете си. — По това време на годината вали страшен дъжд.

Вдигнах ръце и се засмях.

— Ще ти дам един бит за четири свещи, но не мога да си позволя нищо повече. Ако

продължавам така, накрая ще трябва да купя и магарето ти, за да взема всички тези неща със

себе си.

— Както решите — каза мъжът и небрежно сви рамене. — Беше удоволствие да търгувам

с вас, млади господине.

76.

Прахан

На втората вечер от пътуването ни слънцето вече бе започнало да залязва, когато

намерихме място, подходящо за лагер. Дедан отиде да събира дърва. Мартен се захвана да

реже моркови и картофи и изпрати Хеспе да напълни с вода гърнето за готвене. А аз

използвах малката лопата на следотърсача, за да изкопая дупка за нашия огън.

Без някой да го кара, Темпи взе един клон и с меча си отряза от него тънки ленти сухо

дърво, които да използваме за праханта. Изваден от ножницата си, мечът му все така не

изглеждаше особено впечатляващ. Но като се има предвид колко лесно наемникът успя да

отцепи с него тънки като лист хартия дървени стърготини, явно острието му беше остро като

бръснач.

Застлах дупката за огнището с камъни. Без да каже и дума, Темпи ми подаде шепа

прахан.

Кимнах.

— Искаш ли да използваш моя нож? — попитах аз, като се надявах да го въвлека в

някакъв разговор.

През последните дни надали бяхме разменили повече от десетина думи.

Светлосивите очи на адемеца се насочиха към колана ми и след това обратно към

неговия меч. Той поклати глава и се размърда неспокойно.

— Това не уврежда ли острието? — попитах аз.

Наемникът сви рамене, избягвайки погледа ми.

Започнах да редя дървата за огъня и тогава направих първата си грешка. Въздухът беше

хладен и всички ние бяхме уморени. Ала вместо бавно да разпаля искра и да направя

приличен лагерен огън, аз подредих клонки около праханта на Темпи и след това сложих

около тях по-големи клони, като така изградих доста плътна дървена клада.

Точно когато приключвах, Дедан се върна с още един наръч дърва.