Чак Хоган - Заразата

Купуването на имота в Бронксвил пред няколко години, при липсата на ново строителство и убийствено високите данъци, беше голяма стъпка за тях. Но след като вече бе опитала живота в Ню Ханаан, където главният фирмен партньор, Дори Къминс, живееше като феодален владетел в имението си, което се състоеше от три къщи, езеро за риболов, конюшни и даже хиподрум, Бронксвил на връщане я порази със своята старомодност, провинциалност и дори й се стори… леко досаден.

Вече у дома, Джоан се събуди след неспокойната следобедна дрямка. Роджър все още беше в Сингапур, а тя непрекъснато чуваше шумове из къщата, звуци, които накрая я стреснаха и събудиха. Нервна възбуда. Отдаде я на вероятно най-важната среща в живота си.

Джоан излезе от кабинета си и заслиза по стълбите, опирайки се на стената. В кухнята Нийва, чудесната бавачка на децата, тъкмо почистваше остатъците от вечерята и забърсваше с влажен парцал трохите от масата.

— О, Нийва, можех и сама да го направя — каза Джоан, без да го мисли сериозно и продължи към високия стъклен шкаф, където държаха лекарствата си. Нийва беше възрастна хаитянка и живееше в Йонкърс, през едно градче оттук. Беше на около шейсет, но възрастта не й личеше. Неизменно бе облечена в дълга до глезените рокля на цветя и носеше удобни гуменки. Нийва внасяше успокоителното си влияние, толкова нужно за дома на Лус. Иначе бяха енергична банда, заета около пътуванията на Роджър, дългия работен ден на Джоан в града, училището и извънучилищната програма на децата. Всеки от тях тичаше в шестнайсет посоки едновременно. Нийва беше семейният рул и тайното оръжие на Джоан в поддържането на домакинството в ред.

— Джоан, не ми изглеждаш много добре.

„Джоан“ и „много“ прозвучаха странно носово на напевния островитянски говор на Нийва.

— О, просто съм малко преуморена. — Глътна доза „Мотрин“ и две дражета „Флексерил“, седна в кухненския кът за отдих и заразлиства „Красив дом“.

— Трябва да хапнеш — каза Нийва.

— Боли, като преглъщам.

— Тогава супа — постанови Нийва и се зае да й приготви.

Нийва беше като майка за цялото семейство, не само за децата. А защо и Джоан да не се порадва на малко майчински грижи? Бог й беше свидетел, истинската й майка — два пъти развеждана жена, която в момента живееше в апартамента си в Хиалеа, Флорида — не ставаше за тази работа. А кое беше най-хубавото тук? Когато покровителственото държане на Нийва станеше прекалено досадно, Джоан можеше просто да я отпрати да се занимава с децата. Пер-фект-но.

— Чувам за онзи самолет. — Нийва погледна през рамо към Джоан, докато отваряше консервата. — Не е добре. Нещо зло.

Джоан понечи да се усмихне на прелестните й дребни тропически суеверия, но усмивката й секна изведнъж от остра болка в челюстта й.

Докато купата със супа се въртеше в микровълновата, Нийва се върна при нея, за да я погледне. Притисна загрубялата си кафява длан на челото на пациентката си и опипа с пръсти жлезите на шията й. Джоан се дръпна назад от болка.

— Лошо е подуто — каза Нийва.

Джоан затвори списанието.

— Май трябва да си легна пак.

Нийва се изправи и я изгледа странно.

— Трябва да се върнеш в болницата.

Джоан щеше да се изсмее, ако беше сигурна, че няма пак да я заболи. Да се върне в Куинс?

— Повярвай ми, Нийва. В твоите ръце съм много по-добре. Довери се на човека, който разбира от тези неща. Цялата история с болницата си беше застраховка от страна на авиокомпанията. Всичко се прави за тяхна изгода. Не за моя.

Докато разтриваше отеклата си възпалена шия, Джоан си представи предстоящия съдебен процес и духът й отново се повдигна. Озърна се из кухнята. Странно как една къща, по която бе хвърлила толкова много време и пари за обновяване и разкрасяване, можеше да изглежда толкова… жалка.

Къминс, Питърс, Лили… и Лус .

В този момент в кухнята нахълтаха децата, Кийни и Одри. Размрънкаха се около някакъв спор, свързан с играчка. Гласовете им забръмчаха в главата й така, че изпита непреодолимо желание да ги зашлеви и да се разхвърчат из кухнята. Но успя да направи това, което правеше винаги, да прелее агресията си към децата във фалшив ентусиазъм, вдигнат като стена около гнева й. Затвори списанието и повиши глас, за да ги накара да замълчат.

— А не искате ли по едно пони за всеки и собствено езерце?

Вярваше, че щедрият й подкуп е усмирил децата. Но това, което всъщност ги уплаши и накара да се смълчат, беше усмивката й: чудовищна и кръвнишка, израз на пълна неистова омраза.