Чак Хоган - Заразата

Директор Барнс кимна и скръсти ръце, за да го премисли.

— Добре, много има за разследване, не споря. Но вижте… това бе много добро упражнение за екипа ви. Справихте се добре. И след като нещата вече се уталожват, да се постараем да стигнем до дъното на проблема. Веднага щом приключим с тази проклета пресконференция…

— Чакай малко — прекъсна го Еф. — Какво каза?

— Кметът и губернаторът провеждат пресконференция съвместно с представители на фирмата превозвач, летищните власти и прочее. Двамата с теб ще представим реакцията на Федералната здравна служба.

— О, не. Сър, нямам време за това. Джим може да справи с тази задача…

— Джим може да се справи, но днес е твой ред, Ефраим. Време е да оглавиш начинанието. Ти си шефът на проект „Канарче“ и искам там да се появи някой, който е контактувал с жертвите от първа ръка. Трябва да покажем усилията си пред света.

Ето защо беше целият този рев против задържането или карантината. Барнс излагаше партийната си линия.

— Но аз всъщност нищо не знам все още — каза Еф. — Защо е това бързане?

Директор Барнс се усмихна и отново показа зъбния си емайл.

— Лекарският кодекс е: „Не вреди“. Политическият е: „Първо се покажи по телевизията.“ Плюс това, както разбирам, намесен е и елементът „време“. Май изискването било предаването да се излъчи преди проклетото слънчево събитие. Слънчевите петна влияели на радиовълните, нещо такова.

— Слънчевото… — Еф изобщо беше забравил за това. Рядкото явление, пълното слънчево затъмнение, което щеше да започне около три и половина точно този следобед. Първото пълно затъмнение в района на Ню Йорк от над четиристотин години, от пристигането на първите заселници в Америка. — Боже мой, забравих.

— Посланието ни към хората на тази страна ще бъде просто. Това, което се случи тук, е ужасна загуба на човешки животи и ЦКБ направи пълно разследване. Това е човешка трагедия, но ситуацията е под пълен контрол — случаят очевидно е изолиран и не съществува никаква причина за по-нататъшна тревога.

Еф скри намръщеното си лице от директора. Караха го да застане пред камерите и да заяви, че всичко е просто прекрасно. Излезе от изолираната зона, мина през зеещите порти на хангара и се показа на прокълнатата дневна светлина. Още се мъчеше да измисли как да се измъкне от това положение, когато мобилният в джоба на панталона му завибрира. Извади го и иконата с пликчето бавно се завъртя на екрана. СМС от мобилния на Мат. Еф го отвори:

Остана взрян в съобщението на сина си, докато очите му се размътиха. Дълго се задържа така, зяпнал в сянката си върху пистата, която, освен ако въображението не му играеше номера, вече бе започнала да изчезва.

Напрежението сред хората започна да нараства, когато тънката резка от западната страна на небесното светило, там, където беше първият му контакт с луната, се превърна в пълзяща чернота, закръглена захапка, която постепенно започна да поглъща следобедното слънце. В началото не се забеляза явна разлика във вида или в силата на светлината по земната повърхност. Единствено черното петно високо в небето, което се уширяваше върху обичайно благонадеждния огнен диск, правеше деня по-различен от всеки друг.

Терминът „слънчево затъмнение“ всъщност е погрешен. Затъмнение се получава, когато един обект попадне в сянката, хвърляна от друг. При слънчево затъмнение луната не преминава в сянката на слънцето, а минава между слънцето и земята, като скрива слънцето и прави сянката. По-правилно би било да се каже „скриване“. Луната скрива слънцето, като хвърля малка сянка върху земната повърхност. Затъмнението е не толкова слънчево, колкото земно.

Земното отстояние от слънцето е приблизително около четиристотин пъти по-голямо от лунното отстояние от земята. По едно забележително съвпадение диаметърът на слънцето е около четиристотин пъти по-голям от диаметъра на луната. По тази причина лунната площ и слънчевата фотосфера — яркият слънчев диск — от земята изглеждат приблизително еднакви по размер.

Пълно затъмнение е възможно, когато луната в новата си фаза и близо до своя перигей, е на най-близко разстояние до земята. Времетраенето на пълния мрак зависи от лунната орбита и никога не надвишава седем минути и четиридесет секунди. Това затъмнение трябваше да продължи точно четири минути и петдесет и седем секунди. Само пет минути зловещ нощен мрак посред красив следобед в ранната есен.