Астрид Линдгрен - Карлсон от покрива отново лети

Но още на другия ден тя даде обявление във вестника. Само една жена се обади. Казваше се госпожица Рог. След два часа пристигна, за да преговаря. Тъкмо в този ден Дребосъчето го болеше ухо, та искаше да бъде колкото може по-близо до майка си, дори да седи на коленете й, макар че всъщност беше вече твърде голям за такова нещо.

— Но когато човек го боли ухо, това се налага — заяви той и се сгуши в скута на майка си.

В този миг на вратата се звънна. Пристигна госпожица Рог. Дребосъчето трябваше да слезе от коленете на майка си. Но през цялото време, докато беше там госпожица Рог, той не се откъсваше от стола на майка си и притискаше болното си ухо към рамото й, а когато го пронизваше болка, той тихичко простенваше.

Дребосъчето се бе надявал госпожица Рог да е млада, хубава и мила като госпожицата в училище. Тя обаче се оказа сопната, възрастна жена с много решителен вид. Беше едра и яка, имаше няколкоетажна гуша и такива едни „сърдити“ очи, от каквито Дребосъчето особено много се боеше. Той тутакси почувствува, че тази жена не му се нрави. Сигурно и Бимбо изпитваше същото, защото залая с все сили.

— Аха, значи тук има и куче — отбеляза госпожица Рог.

Майката се разтревожи.

— Не обичате ли кучета, госпожице Рог? — попита тя.

— О, да, ако са добре възпитани — отвърна госпожицата.

— Не съм сигурна дали Бимбо е особено добре възпитан — рече майката смутено.

Госпожица Рог кимна енергично:

— Но ще стане, ако реша да започна работа при вас. И друг път съм имала работа с кучета.

Дребосъчето се надяваше от все сърце, че няма да остане при тях. Тъкмо тогава усети остра болка в ухото и без а иска, леко изохка.

— Е да, кучета лаят, деца реват! — отсече госпожица Рог и изкриви устни. Вероятно имаше намерение да се пошегува, но тази шега не се стори забавна на Дребосъчето и той промълви тихо, сякаш на себе си:

— А освен това ми скърцат и обувките.

Но майката го чу. Лицето й пламна и тя бързо рече:

— Надявам се, че обичате деца, госпожице Рог, нали?

— Да, ако са добре възпитани — отвърна госпожицата и вторачи очи в Дребосъчето.

Майката отново изглеждаше смутена.

— Не съм съвсем сигурна дали Дребосъчето е особено добре възпитан — промълви тя.

— Но ще стане — увери я госпожица Рог. — Ще видите! И друг път съм имала работа с деца.

Дребосъчето се уплаши. Ужасно му стана мъчно за децата, с които госпожица Рог е имала работа. Сега той щеше да бъде едно от тях и затова не бе никак чудно, дето изглеждаше толкова стреснат.

Майката също се бе позамислила. Тя помилва Дребосъчето по косата и каза:

— При него най-добре се оправяме с блага дума.

— Забелязала съм обаче, че тя не винаги помага — заяви госпожица Рог. — Децата имат нужда и от здрава ръка.

Сетне тя изтъкна каква заплата иска да получава, настоя да бъде наричана „икономка“, а не „домашна помощничка“ и работата беше готова.

Точно тогава бащата се върна от кантората и майката ги представи един на друг:

— Това е нашата икономка, госпожица Рог!

— Нашият носорог! — изтърси Дребосъчето. После хукна през вратата с все сили. Бимбо се втурна подире му с див лай.

А на другия ден майката замина при бабата на децата. Всички се разплакаха, когато тя тръгваше, а най-много — Дребосъчето.

— Не искам да остана сам с Носорога! — хълцаше той.

Защото му беше ясно, че именно това щеше да стане. Босе и Бетан се връщаха от училище късно следобед, бащата не се прибираше от кантората преди пет часа. Всеки ден в продължение на много, много часове Дребосъчето щеше да се преборва сам с Носорога. Затова и плачеше.

Майката го целуна.

— Опитай се засега да бъдеш храбър… заради мен! И каквото щеш прави, само не я наричай Носорог!

Бедите започнаха още на другия ден, след като Дребосъчето се върна от училище. Нямаше я майка му в кухнята да го чака с какао и кифлички, а госпожица Рог, която никак не му се зарадва, като го видя.

— Следобедната закуска убива апетита! — заяви тя. — Никакви кифлички!

И все пак тя беше опекла кифлички. Върху перваза на отворения прозорец имаше пълна чиния, оставени да поизстинат.

— Да, но … — поде Дребосъчето.

— Никакво „но“ — прекъсна го госпожица Рог. — Освен това не искам в кухнята ми да се мотаят деца. Закачи си якето и си измий ръцете, хайде марш!

Дребосъчето си отиде в стаята сърдит и гладен. Бимбо спеше в своя панер, но щом влезе Дребосъчето, изскочи като ракета. Поне едно живо същество се радваше, че го вижда. Момчето прегърна кученцето си.