Алексей Леонидов - Най-късата седмица

Въпросите бяха много и трябваше да намерим колкото може по-бързо отговорите им. Но едно беше повече от ясно: намираме се в особено опасна ситуация, за която не сме подготвени.

Кит Патрик изпрати до базовата централа извънредно съобщение и помоли за бърза помощ. Но и в най-добрия случай помощ можеше да дойде не по-рано от два месеца. Какви промени могат да настъпят за това време? Един Бог знае…

Сутринта момчетата напуснаха станцията и тръгнаха да търсят Майкъл и Джеймс. Наредено ми беше да остана в помещението и да не си показвам носа навън.

Останах сам, но не можах да си намеря място. Така ли си представях работата в Зоната? Когато преди три години мен, аспиранта от Института по биосферата, ме включиха в експедицията на Кит Патрик, не се и съмнявах, че ще събера в Зоната уникален материал за благотворното влияние на човека върху биосферата. Но Зоната явно е решила друго.

Как можа да се случи? Защо в този затворен, създаден от човека свят — с миниатюрен океан, тропическа гора, лагуна, блато, пясъци и домове, затворен от външната среда с херметичен калпак от стъкло и метал, изведнъж екологичното равновесие се наруши? Къде допуснахме грешка? В какво нашата дейност влезе в противоречие с околната среда? Може ли всичко да се поправи овреме и да не се допусне екологична катастрофа? На тези страшни въпроси все още предстои да се даде отговор по принцип…"

Рон Ууд вдигна поглед от дневника. Стори му се, че вън някой ходи. Дали пък момчетата не са се върнали? Скочи от писалището, метна се към вратата и стремглаво хукна навън.

Не бяха момчетата. Точно пред него стърчаха на задните си лапи две огромни отвратителни чудовища. Триметровите им тела бяха покрити с мръснозелена кожа, обсипана с едри брадавици. Предните им лапи висяха като на кенгуру. На дългата гъвкава шия беше поставена продълговата глава с яка челюст. Между ушите, щръкнали отстрани, с виолетов огън присвяткваха три очи. Чудовищата воняха нетърпимо.

Рон Ууд с ужас погледна към триоките. Той разбра, че пред него стоят новите стопани на Зоната.

Нор прелисти дневника и го подаде на Дъв.

— Тук всичко е написано, Дъв — изхриптя Нор. — Прочети го внимателно и го запомни. Ние не трябва да повтаряме техните грешки, ако искаме да оцелеем.

Дъв впи във дневника и трите си очи.

© Алексей Леонидов

© Людмила Георгиева, превод от руски

Алексей Леонидов

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/18)

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:49